Замърсяването е било факт още по времето на Римската империя

Следи от олово и антимон могат да се превърнат в едно от най-големите доказателства, че замърсяването датира много по-назад във времето, отколкото предполагаме.

Откритите следи от метали в ледовете на планинския масив Монблан принадлежат на древните римляни, показва проучване на Френския институт за научни изследвания.

Изследването, което е публикувано в списание Geophysical Research Letters, обяснява присъствието на следи от тези метали с добивната индустрия и с практиките на древните римляни за производство на сребро.

Среброто се отделяло от оловото посредством нагряване на минерала до температура от около 1200 градуса по Целзий.

Именно този процес е предизвиквал огромното отделяне на вредни емисии от тежки метали в атмосферата, които са се уталожили в алпийските ледове, изучавани от екипа на Френския институт за научни изследвания.

Групата от учени, начело със Сузан Прюнкърт, установява, че има два периода, в които отделяните емисии са били в своя пик, съответстващи на времеви отрязъци, през които Римската империя се е намирала в разцвет.

Като времеви рамки учените от Френския институт за научни изследвания определят от 350г. пр.Хр до 100г. пр.Хр и от началото на новото летоброене до 200г. сл.Хр.

Следите са открити в близост до връх Дом дю Гуте във френските Алпи. Това е първото подобно изследване, което се фокусира върху алпийските ледници с цел да открие следи от древно замърсяване на околната среда.

Проучването на Френския институт за научни изследвания дава повече светлина върху това как тези практики от Античността, а и след това, влияят на днешния облик на нашата планета.