Следи от олово и антимон могат да се превърнат в едно от най-големите доказателства, че замърсяването датира много по-назад във времето, отколкото предполагаме.
Откритите следи от метали в ледовете на планинския масив Монблан принадлежат на древните римляни, показва проучване на Френския институт за научни изследвания.
Изследването, което е публикувано в списание Geophysical Research Letters, обяснява присъствието на следи от тези метали с добивната индустрия и с практиките на древните римляни за производство на сребро.
Римляните добивали минерали, съдържащи олово с цел набавянето на достатъчен материал, от който да извлекат основа за изсичането на своите сребърни монети.
Среброто се отделяло от оловото посредством нагряване на минерала до температура от около 1200 градуса по Целзий.
Именно този процес е предизвиквал огромното отделяне на вредни емисии от тежки метали в атмосферата, които са се уталожили в алпийските ледове, изучавани от екипа на Френския институт за научни изследвания.
Групата от учени, начело със Сузан Прюнкърт, установява, че има два периода, в които отделяните емисии са били в своя пик, съответстващи на времеви отрязъци, през които Римската империя се е намирала в разцвет.
Като времеви рамки учените от Френския институт за научни изследвания определят от 350г. пр.Хр до 100г. пр.Хр и от началото на новото летоброене до 200г. сл.Хр.
Следите са открити в близост до връх Дом дю Гуте във френските Алпи. Това е първото подобно изследване, което се фокусира върху алпийските ледници с цел да открие следи от древно замърсяване на околната среда.
Проучването на Френския институт за научни изследвания дава повече светлина върху това как тези практики от Античността, а и след това, влияят на днешния облик на нашата планета.
