Катастрофата беше напълно предвидима – също като първоаприлска шега на 1 април. Само дето не беше никаква шега. Всеки, който е броил гласуванията в британския парламент през изминалите седмици, веднага ще потвърди, че това беше точно петнайсетото „не“ на Долната камара.
Депутатите на три пъти отхвърлиха споразумението за напускане на ЕС, подготвено от Тереза Мей в Брюксел, а цели 12 пъти казаха „не“ на алтернативни предложения. Следващата среща на върха на ЕС, посветена на Брекзита, ще се състои на 10 април, а дотогава британците могат да продължат да повтарят „не и не“.
Осведомените наблюдатели в Брюксел смятат, че Тереза Мей няма да се откаже да подлага на гласуване споразумението, докато не успее да изцеди от изтощените депутати някакво полугласно „да“. А ако планът ѝ с изтощаването се провали, премиерката все още може в последния момент да каже: Край на този катастрофален театър!Това би свело щетите до минимум, защото Великобритания стана за посмешище!
Британците и друг път са правили Брекзит – Хенри Осми например прекъсва връзките с папата. Но сегашното решение за излизане от ЕС не връща предишното величие на страната – напротив: превръща я в посмешище.
Тереза Мей може да припомни и още нещо: че е направила всичко по силите си, за да изпълни желанието на избирателите. И в същото време е успяла да договори с Брюксел възможно най-добрата сделка. Но ако въпреки всичко това до 10 април парламентът продължи да ѝ нанася болезнени поражения при гласуванията, Тереза Мей може да опре и до внезапната спирачка, която мъдро и далновидно ѝ предостави Европейският съд.
Британската министър-председателка може да оттегли депозираната преди близо две години молба за развод. Според върховната съдебна инстанция в ЕС, за тази цел не ѝ трябва дори парламентарно мнозинство. Тереза Мей може да действа на своя глава и да издаде административен акт. Тоест, да дръпне внезапната спирачка, преди часовникът Биг Бен да е отброил 11-ия час на 12 април. Което ще означава, че Великобритания поне временно остава в ЕС, а Тереза Мей си осигурява достойно място в учебниците по история. И в историята на ЕС.
Източник: Дойче Веле
