Connect with us

България

На първо четене: 10-годишна абсолютна давност за събиране на дългове

Публикувана

на

10-годишна абсолютна давност да има за събиране на дълговете от физическите лица, които не са регистрирани като еднолични търговци.  Това решиха депутатите на първо четене с промени в Закона за задълженията и договорите. Текстът беше подкрепен с 87 гласа „за“ 0 „против“ и „въздържал се“.

С въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащият режим за 3- и 5-годишна давност и длъжниците ще могат да се възползват от нея.

След приключване на тези 10 години кредиторите няма да имат право на претенция да искат събиране на вземане.

Промените бяха внесени на 25 юни от ГЕРБ и Обединените патриоти. Според тях, по този начин се слага край на „вечните длъжници“.

Според записаното в мотивите към законопроекта към момента има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 хил. семейства.

В момента в Закона за здълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и 3-годишна давност за вземанията за възндаграждения за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания. Според вносителите към момента има вратичка в закона, която позволява кредитора да „преследва“ длъжника на практика безкрайно, а предложената 10-годишна давност не променя възможността граждани и фирми да се възползват и от 5 и 3-годишната даваност, просто се уеднаквява режима, като така се дава възможност на частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“.

Вносителите посочват още, че в повечето европейски държави има въведен регламент за потребителски фалити или абсолютна давност и само България е изключение.

Темата от години циркулира в общественото пространство, но до конкретни законови промени така и не се стигна.

Още през 2017 г. „Обединени патриоти“ внесоха законопроект, според който необезпечени задължения до 150 хил. лв. на лица, които не обслужват дълговете си в продължение на 10 години, ще се опрощават. Според мотивите им така щяло да се прекрати практиката на „доживотна задълженост“ на длъжниците, която е налице при сега действащото законодателство. И тогава коалиционният партньор твърдеше, че освен в България само в три държави в Европа в момента няма възможност за граждански фалит – Малта, Хърватия и Швейцария. Законопроектът обаче не беше подкрепен в пленарната зала.

През 2018 г. бившият министърът на правосъдието Цецка Цачева също коментира, че България остава единствената държава в ЕС, в която няма разписана процедура как се слага край на дълговете и има вечни длъжници. През май 2018 г. тя обяви, че в българския парламент може да се продължат усилията за промени в законодателството, като преди това се чуе мнението на всички възможни страни.  Бившият омбудсман Мая Манолова също се опита да прокара своя концепция за законопроект за личния фалит от пролетта на 2018 г., като миналата година тя внесе в НС Закона за гражданската несъстоятелност. Основен мотив беше, че средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв. Става дума не само за дългове към банки, но и за дългове към фирми за бързи кредити, към лизингови компании, към колектори, към различни монополни дружества.

Законопроектът на Манолова също не получи парламентарна подкрепа.

Идеята си има и своите противници. Според икономиста Красен Станчев в България финансовите активи на домакинствата не просто нарастват три пъти за десет години, но и са повече в абсолютна стойност от тези на домакинствата в Естония, Хърватска, Словения, Латвия и Литва (при все,че населението там е по-малобройно). Но като размер на активите на едно средно статистическо домакинство положението е сравнимо.

В свой анализ той посочва, че от икономическо гледище личният фалит би имало смисъл да се прилага при три взаимносвързани и влияещи си условия:

– когато задълженията на домакинствата (физическите лица) са значим дял от БВП,
– делът на необслужените им заеми се увеличава или е значителен, или е със застойна динамика,
– а финансовите им активи намаляват, натрупват се бавно, а дългът на домакинствата увеличава своя дял в доходите им.

Красен Станчев обяви още през 2019 г., че нито едно от тези условия в България не е налице.

vlastta.bg

 

 

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

септември 2020
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
Advertisement