Парламентът окончателно въведе 10-годишна абсолютна погасителна давност за частните задължения на физическите лица.
Промените бяха записани в Закона за задълженията и договорите, който в петък бе приет на второ четене.
Вносителите на промените – Обединени патриоти, акцентират, че България е единствената държава в ЕС, която не е въвела погасителна давност за задължения на граждани или процедури за потребителска несъстоятелност.
Новите текстове гласят, че физическо лице, изпаднало в невъзможността да плаща своята изискуеми задължения, ще може да започне процедура по обявяване на фалит или да се освободи от задълженията си след изтичането на определен период от време. С изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, освен в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено, като новите разпоредби няма да важат и за едноличните търговци, както и за задължения, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.
Критики
Приемането на тези изменения бе съпътствано от критики и препоръки. Проблеми с формулировките в текстовете изразиха представители на Висшия съдебен съвет, ВКС, Висшия адвокатски съвет.
Министерството на финансите също изпрати свои съображения до Народното събрание, в които посочва, че давността не бива да бъде по-кратка от срока на договорите за кредит, защото би стимулирала недобросъвестния длъжник да спре плащанията си. От МФ предупреждават, че промяната в закона би могла да доведе до риск от оскъпяване на кредитите за потребителите. Призовава се да се обърне внимание и върху действието на закона спрямо заварените правоотношения.
България получи предупреждение от най-високо ниво в Европа – от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), че промяната ще има тежки негативни ефекти за финансовия сектор и икономиката на България
Според банката измененията ще повлияят на събирането на дългове и вероятно ще навредят на целия сектор, който работи с необслужвани заеми и има за цел да подпомага освобождаването на банков ресурс, с който банките да продължават да кредитират.
„Предлаганите промени ще се отразят негативно и на банковата дейност, тъй като кредитополучателите – физически лица няма да имат стимул да изплащат заемите си. В резултат на това банките биха могли да намалят апетита си за отпускане на заеми към сектори, които традиционно се смятат за по-рискови: бизнес, ръководен от жени, стартиращи предприятия, селско стопанство и компании, базирани в селските райони“, посочиха от ЕБВР през юли.
Асоциацията на банките също изпрати становище до законодателя. Банковият сектор настоя давността да е 15-годишна, което е сравнително достатъчен срок, в който кредиторът ще може да събере вземането си. Асоциацията предлага и най-малко 1 година отлагателен период за влизането в сила на закона, тъй като си дава сметка, че „трудно би се възприело предложение режимът да действа само спрямо нововъзникнали задължения“.
В крайна сметка обаче парламентът така и не се съобрази със съображенията и записа, че промените в закона влизат в сила 6 месеца след обнародването им в Държавен вестник.
vlastta.bg
