Connect with us

България

Как днешният ден стана повод за началото на Първата световна война и българските национални идеали

Публикувана

на

На 28 юни, Видьовден, 1914 г. в Сараево, главния град на Босна, е извършено покушение срещу австрийския престолонаследник, Ерцхерцог Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи Хохенберг, от босненския студент от сръбски произход Гаврило Принцип. Убийството се превръща в непосредствения  повод за започването на Първата световна война.

Сараево, 28 юни 1914 година, 10.45 часа предиобед. Кортеж от шест автомобила преминава по крайбрежната улица „Апел”. На кръстовището, водещо към улица „Франц Йосиф”, третият автомобил – луксозен открит Graf & Stift Double Phaeton, завива надясно. От следващата го кола подвикват на шофьора да продължи по крайбрежната улица. Той спира, за да направи обратен завой. Оттам изскача един младеж и се озовава на около метър от колата. Изважда от джоба си пистолет „Браунинг” и стреля два пъти по седящите на задната седалка мъж и жена. Секунда по-късно офицери и полицаи се нахвърлят върху атентатора, а автомобилът с бясна скорост потегля към резиденцията на генерал-губернатора. Уви, там само констатират смъртта на пътниците – ерцхерцогът Франц Фердинанд – престолонаследник на Австро-Унгария, и неговата съпруга София. Стара Европа вече няма да е същата.

Завещаният от Възраждането идеал за национално обединение е сред основните причини за включването на България в глобалния конфликт. Тя подкрепя съюза на централните сили. След края на войната, за огромно наше съжаление, България е от губещата страната и преживява втора национална катастрофа. „Победени, без да бъдем бити“- ще каже един от нашите славни генерали по това време, ген. Стефан Тошев.

Периодът от възстановяване на българската държава (1878) до края на Първата световна война (1919) е белязан в българската история от стремежа към национално обединение. В името на националното обединение в етническите български граници, България участва в три последователни войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна). Загубата в последната слага трагичен край на националния идеал.

От началото на Българското възраждане, белязано от Историята на Петър-Богдан Бакшев,История славянобългарска, до Ньойския договор, нацията има три последователни цели: борба за българска църква, борба за национална независимост и борба за национално обединение.

Освен убитите и изчезнали през Първата световна война над 115 000 войници и офицери, плюс загубите сред цивилното български население и разрухата, това е крахът на националния идеал. България губи и половината от землището си – българската етническа територия е разпокъсана.

Най-тежко е положението с Кралство Югославия, към която окончателно са придадени Поморавието, Тимошко, Вардарска Македония и Призренско. Не по-добро е положението на българите и българските земи (Егейска Македония и Западна Тракия), влезли в състава на Гърция, особено след загубата ѝ в Малоазийската авантюра (1923). В състава на нововъзникналата Турция (като приемник на падналата Османска империя) остава Източна Тракия (анексирана още от османлиите през 1913 г.), а пък Румъния заема цяла Добруджа.

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Advertisement

Facebook

Календар

декември 2022
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
Advertisement