Днес се навършват 116 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, връхна точка в борбата за свобода на сънародниците ни от Македония и Одринско, които след Берлинския конгрес остават в пределите на Османската империя.
То носи имената на двата църковни празника, на които пламват двата основни бунта. В Битолския и в Солунския вилает това става на 2 август – Илинден, а в Одринския вилает на 6 август – Пеображение Господне. В историографията въстанието е известно и само с названието Илинденско.
През януари 1903 г. част от членовете на Централния комитет на ВМРО свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение.
Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. Никой не посяга срещу мирното турско население. „Доблестно въстание срещу цяла империя“ – възхищава се един австро-унгарски дипломат. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждата влест и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.
Прокламация на Втори Битолски революционен окръг на ВМОРО за начало на Илинденско-Преображенското въстание. Правописът е запазен като в оригинала:
„Окрѫжно До Центровитѣ, селскитѣ началници и народа Братя! Найсѣтнѣ многоочаквания день за расправа съ вѣковния ни душманинъ дойде вече. Кървъта на нашитѣ невинно загинали братя отъ турската тирания вика високо за отплата. Погазената честь на нашитѣ майки и сестри иска възтановяванието си! Стига толкова мѫки, стига толкова позоръ! Хилядо пѫти по-добрѣ смърть, отъ колкото този скотски животъ. Опрѣдѣления день, въ който народа изъ цѣла Македония и Одринско ще трѣбва да излѣзе явно съ оръжие в рѫка срѣщу душманина е 20-и Юлий 1903 година. Послѣдвайте братя, вашитѣ началници въ този ден и се съберете подъ знамето на свободата. Упорствувайте, братя, въ борбата! Само въ упорита и дълготрайна борба е спасението ни. Нека БОГЪ благослови правото ни дѣло и деня на въстанието. ДОЛУ ТУРЦИЯ! ДОЛУ ТИРАНИЯТА! Смърть на душманитѣ! Да живѣе НАРОДА, да живѣе СВОБОДАТА! Ура! Цѣлуваме ви брадски Щабътъ“
