Connect with us

България

105 години от началото на Тутраканската епопея

Публикувана

на

На 5 септември 1916 г. Българската войска започва мощна атака срещу защитаваната от румънски войски Тутраканска крепост. Действията на българската артилерия, както и на пехотните и кавалерийски части, решават съдбата на румънския гарнизон за 36 часа.
Командващият румънските войски генерал Теодореску бяга през Дунав, оставяйки хиляди свои паникьосани войници. Следобед на 6 септември румънците изпращат до българските позиции съобщение, че се предават безусловно. Считаната за отлично организирана Тутраканска крепост е превзета, пленени са 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Вечерта на същия ден генерал-майор Пантелей Киселов влиза в свободния Тутракан, посрещнат от щастливите сълзи на тутраканци. Победата поставя началото на освобождението на цяла Добруджа.
След Първата национална катастрофа на България, Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта(2 недовършени напълно), отстоящи на разстояние до 2 километра един от друг, организирани са две отбранителни линии също така серия землени и бетонни укрепления, оръдейни установки, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями.
Телените заграждания пред фортовете са широки 10 м. Изкопани са и вълчи ями, дълбоки до 2 м. с набити вътре остри колове. В гората, около платото, което опасва крепостта са направени ями, пълни със сухи клони и смола, подготвени за запалване от румънците, в случай, че българските войски навлязат в гората. Има изградена телефонна връзка между отделните опорни пунктове с командването на гарнизона.
Много от картечните гнезда са качени и замаскирани по дърветата, откъдето да стрелят по българските воини. Командващият на 3-та румънска армия, генерал Аслан обичал да се хвали със Тутраканската крепост, като казвал: “Тутракан е моят Вердюн. С други думи нека българите да не си правят илюзии, защото ще си строшат главите !”
На 1 септември 1916 г. Царство България обявява война на Кралство Румъния за да си върне загубените територии. Българите изпращат 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници. Съюзници на румънците са Руската империя и сърбо-хърватски доброволци. Бойните действия започват с успешна кавалерийска операция под командването на ген. Иван Колев, при която е защитен фланга на щурмуващите Тутракан българските части и е предотвратено пристигането на румънски подкрепления. В боя при Добрич румънците са отблъснати напълно от фланга на тутраканското настъпление. Конницата на ген. Колев е първата българска военна част, изправила се срещу руски войски след Освобождението. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен:
„ Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България! “
Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотни румънски дивизии с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
Рано сутринта на 5 септември 1916 г. частите на 4-та пехотна Преславска дивизия и 1-ва пехотна Софийска дивизия се насочват срещу Тутраканската крепост. Разбирайки това, фелдмаршал Август фон Макензен, на когото е подчинена 3-та българска армия, се обажда по телефона на генерал Тошев и започва да крещи в слушалката:
“Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Вие знаете ли, че там има петдесет хиляди войници с 60 батареи ? Известно ли ви е, че това е Вердюн на Близкия изток? Заповядвам ви да спрете незабавно атаката!”
Генерал Тошев отговоря спокойно:
“Късно е вече господин фелдмаршал. Поверените ми части се насочиха към своите обекти за атака и вече са в контакт с противника !”
Атаката започва рано сутринта. В 6.30 ч. артилерията открива барабанен огън по фортовете на крепостта, който трае 70 минути. В 7.50 ч. командващият 4-та пехотна Преславска дивизия, генерал-майор Пантелей Киселов заповядва всички началници да застанат начело на своите части и лично да ги поведат в атака .
В 8.20 ч. с бойния вик „Ура!” и с песента “ О, Добруджански край – ти наш си земен рай!” пехотата се вдига на щурм, със съзнанието, че се сражава за освобождението на своите поробени братя в Добруджа.
Атаката среща ожесточена съпротива от румънска страна, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея“.
Румънския Вердюн пада за 36 часа, което води до изтеглянето на седем румънски дивизии на север.
Въпреки своето надменно отношение към българските си съюзници фелдмаршал Август фон Макензен след превземането на Тутракан заявява: „Българската армия е една от най-добрите в света”.
На снимката: Трофейно румънско оръжие и боеприпаси от Тутраканската битка, септември 1916 г.

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

септември 2021
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
Advertisement