Connect with us

Водещи новини

Хорхе Луис Борхес: Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…

Публикувана

на

Когато го четем за първи път, усещането е сякаш откриваме нова буква от азбуката или нова нота в нотната стълбица. Приятелят му Адолфо Касарес казва, че работата му е по средата между фикцията и есето. Стилът му е сложен, но същевременно ясен и изтръскан от ненужното.

От самото начало на кариерата си, Хорхе Луис Борхес е привлечен от културните обичаи и историята на различни култури. Още като дете открива богатството на четенето. От баща си наследява проблемa със зрението. Започва да живее в света на думите, който вижда отблизо, за разлика от реалността, която напълно спира да вижда малко преди да  навърши 60 години.

Борхес е един от писателите, които променят не само света на литературата, но и света изобщо. Смятан е за най-великия писател, пишещ на испански език, след Сервантес. Творчеството му създава връзка между Северна и Южна Америка, между Европа и Америка, между стария и новия свят. Борхес ни научи, че нищо около нас не е ново, че създаването всъщност е прераждане, че всички сме един противоречив ум, който също понякога е художествена измислица.

Светът губи най-великия писател, пишещ на испански език на днешната дата 14 юни 1986 година. Предлагаме да прочете част от цитатите му, към които периодично е необходимо да се връщаме.

„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.

И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!

След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.

След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.

След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.

След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.

След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!

С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!

Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…“

Jorge Luis Borges At The Sorbonne University In Paris, France In 1978.
Getty Images

„Не говори освен ако не можеш да подобриш тишината.“

„Винаги съм си представял, че раят е библиотека.“

„Нищо не е изградено върху камък. Всичко е върху пясък, но трябва да го градим така сякаш пясъкът е камък.“

„След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая няма да станат така, както си очаквал“

Jorge Luis Borges Portrait Session
Getty Images

„Всъщност не съм сигурен, че съществувам. Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещал, всички жени, които съм обичал, всички градове, които съм посетил.“

„Не мога да спя, ако не съм заобиколен от книги.“

„Да бъда с теб и да не бъда с теб са единствените средства, с които измервам времето.“

„Умът мечтаеше. Светът беше неговата мечта.“

„Когато писателите умрат, те стават книги. Което не никак лоша форма на прераждане.“

Jorge Luis Borges
Getty Images

„Засади своя собствена градина и украси душата си, защото никой няма да дойде и да го направи вместо теб.“

„Препрочитането, а не четенето, е това, което има значение.“

„От своите слабости получих сила, която никога не ме е напускала.“

„Нужни са само две огледала едно срещу друго, за да създадеш лабиринт.“

„Щастливи са обичаните и любящите, и тези, които могат да живеят  без любов.“

Facebook Comments
Advertisement

Facebook

Календар

юли 2020
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
Advertisement