Симон дьо Бовоар: Да си намериш съпруг е изкуство. Да го задържиш е работа…

На 9 януари 1908, е родена френската писателка и философ Симон дьо Бовоар. Тя е сред мислителите, белязали ХХ век. Съдбата й е тясно свързана с тази на Жан-Пол Сартр и често е трудно да се отдели едната от другата. Безспорно той е водещата фигура, но приносът на Симон дьо Бовоар в тяхната връзка не е за пренебрегване. Нейните творби допринасят за превръщането на прочутия й спътник, както и на нея самата в митични персонажи от ХХ век.

Младата Симон дьо Бовоар започва да учи литература и математика, но бързо се насочва към философията. През 1926 г. тя се присъединява към социалистическото движение и посещава курсове по философия в Сорбоната. По това време се запознава с Жан-Пол Сартр. Тогава между двамата започва съвместен живот без съжителство, както и сътрудничество и интелектуален диалог, които продължават близо половин век. През 1929 г. двамата се дипломират и стават преподаватели. Следва кратка раздяла, защото Сартр е изпратен в Хавър, а тя в Марсилия. След Втората световна война Симон дьо Бовоар става част от редакционния комитет на сп. „Ле Тан Модерн“. Работи съвместно с други известни интелектуалци, сред които Борис Виан и Морис Мерло-Понти, и разбира се, Жан-Пол Сартр.

Отгледана в много набожно семейство, но превърнала се рано в атеистка, тя се противопоставя твърдо на брака и развива възгледите си около свободата и автономията на индивидите и по-специално на жените. Първата й книга, „Гостенката“, се появява през 1943 г. От 1947 г. тя започва да пътува много – отива в САЩ, Африка, Европа, през 1955 г. посещава Китай, Куба и Бразилия през 1960 г.

„Вторият пол“, корените на феминизма

През 1949 г. Симон дьо Бовоар публикува най-прочутата си творба, „Вторият пол“, за която разказва, че е решила да я напише случайно. Книгата, която има търговски успех, прокарва много авангардни за времето си идеи и й носи едновременно признание, но и осъждане. В нея Симон дьо Бовоар разглежда женската ситуация, потисничеството над жените, табуто над аборта, смятан за престъпление по онова време. Авторката защитава идеята, че отношението между мъжете и жените е социална конструкция. Символ на тази теза е прочутата й фраза от книгата: „Не се раждаш жена: ставаш такава“. Книгата „Вторият пол“ се превръща в идеологическа основа на феминисткото движение, достигнало своя апогей през 60-те г., главно в САЩ.

През 1954 г. Симон дьо Бовоар получава наградата „Гонкур“ за книгата си „Мандарините“. До смъртта си през 1986 г. тя пише за големите теми на обществото като любовта, смъртта, евтаназията, поставяйки на разглеждане собствените си преживявания.

През 2008 г. в нейна чест е създадена наградата „Симон дьо Бовоар“.

Представяме ви цитати  от френската писателка и философ Симон дьо Бовоар: