Connect with us

Водещи новини

Александър Солженицин: Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост

Публикувана

на

На 3 август 2008 година в съня си почива големият писател Александър Исаевич Солженицин.

Един от авторите, благодарение на когото обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.

Животът на Александър Солженицин е изпълнен с редица изпитания и безброй рискове. Роденият през 1918 г. в Кисловодск, Русия, бъдещ създател на едни от най-великите шедьоври, влезли в съкровищницата на литературната класика, завършва математика и физика непосредствено преди началото на Втората световна война.

Назначен е в чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради критиката му срещу Сталин в писмата му до свой бивш съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 г. – без съд, по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Изпратен е в затвора Шарашка, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Преживяванията и емоциите си през тези години описва в романа „В първия кръг“.

След известно време е преместен в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛАГ. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович“ и „Архипелаг ГУЛАГ“.

През 1952 г. Солженицин се разболява от рак, от който се излекува като по чудо в болницата в Ташкен, Узбекистан, през 1954 г. Престоят си в лечебното заведение писателят отразява в повестта „Раково отделение“.

Александър Солженицин като лагерник през 1953 г.

По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Русия и да започне работа като преподавател по математика и физика. Учителската си дейност съвместява с работата си над книгите.

Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. Следва издаването в чужбина на автобиографичния му роман „В първия кръг“ (1968 г.) и повестта „Раково отделение“ (1968 – 1969 г.).

Солженицин става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 г. Не след дълго КГБ откриват ръкописа на първата част на „Архипелаг ГУЛАГ“. Конфликтът се изостря и през 1974 г. писателят е прокуден от родината си.

Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. се завръща в родината си.

През май 1997 г. писателят е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена парична награда за литература (на стойност от 25 000 долара).

Сърцето на Александър Солженицин не издържа и на 3 август 2008 г. след масивен инфаркт той си отива, оставяйки след себе си велики произведения, събрали в себе си бунта и емоциите на един гений.

Предлагаме ви някои негови цитати, в които всяка дума е предупреждение.

Кое е най-ценното на света? Оказва се е това да осъзнаваш, че не участваш в несправедливости. Те са по-силни от теб, имало ги е и ще ги има, но нека да не е чрез теб.

Ако не умееш да използваш минутата, ти ще пропилееш и часа, и деня, и целия си живот.
Всеки има дузина причини в оправдание на това, да не се жертва.

Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.

Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неминуемо трябва да избере лъжата за свой принцип.

Битката между доброто и злото се води в сърцето на всеки човек.

За една страна да има велик писател е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните.

Време е Западът да защитава не толкова човешките права, колкото човешките задължения.

Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък е животът на този, който всеки ден, излизайки от дома си, удря главата си в горния праг на вратата, защото е твърде нисък за него.

Не равнището на благополучие донася щастие на хората, а отношението на сърцето и гледната точка върху собствения живот. И едното, и другото са винаги в наша власт, а това означава, че човек винаги може да е щастлив, ако го иска и никой не може да му попречи.

Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.
Нищо не трябва се постига с насилие. Вземем ли меч, нож, пушка, ние се превръщаме в нашите палачи и насилници. И край няма…
Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията! Победите са нужни на правителствата, пораженията – на народа. След победите правителствата искат още победи, след поражението народът иска свобода и обикновено я постига. Пораженията са необходими на народите, както страданията и бедите на хората: възвисяват ги духовно.
Не трябва да бъдеш твърде практичен и да съдиш по резултатите, по-човечно е да съдиш по намеренията.
Въобще, трудно е да се прецени на кого му е най-тежко. Това е по трудно, отколкото да сравняваш успехите. Собствените беди винаги са най-тежки. Аз, например, мога да кажа, че съм имал изключително нещастен живот. Но откъде да знам: може при вас да е било още по-зле.
Съжалението е унижаващо чувство: унижава и този, който съжалява, и този, когото съжаляват.
Ревността е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се.
Най-важното в живота, всички негови загадки – искате ли сега да ви ги разкрия? Не преследвайте призрачното имущество, звания – това се натрупва с много нерви за десетилетия, а може да се изпари за една нощ. Гледайте с превъзходство на живота – не се страхувайте от бедите и не тъгувайте по изгубеното щастие. Така или иначе, нито щастието е вечно, нито мъката. Трябва да сте доволни, ако не умирате от студ, ако гладът и жаждата не разкъсват вътрешностите ви с ноктите си… Ако гърбът ви е изправен, краката ви стъпват, ръцете ви се движат, очите ви виждат, а ушите ви чуват – още ли ще завиждате? Завистта изяжда най-вече самите нас. Разтъркайте очите си, измийте сърцето си и оценете тези, които ви обичат. Не ги обиждайте, не ги критикувайте. С никого от тях не се разделяйте с лошо. Кой знае, може това да е последната ви постъпка и така ще ви запомнят…
Думата реформа единствено прикрива процеса на кражба на национално наследство.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни