Андрю Карнеги: Най-доброто наследство за младия човек е да се роди в нищета…

В София, близо до НДК има една малка улица, която носи името на Андрю Карнеги (Andrew Carnegie) – американски бизнесмен и филантроп от шотландски произход. Макар и да не е идвал в България той е тясно свързан с историята ни.

Андрю Карнеги се появява на белия свят на днешния ден през 1835 г. в Дънфърмлин (Шотландия) в бедно семейство, което емигрира в САЩ през 1848 г., бурно време на революции в Европа. Заселват се в Питсбърг (щат Пенсилвания), където по-късно си спечелва името на известен бизнесмен и филантроп. Питсбърг е едно от старите селища в САЩ, получило статут на град на 18 март 1816-а. Прякорът му е „Стоманеният град“ (The Steel City), тъй като открай време е определян като център на стоманодобивната индустрия в САЩ.

През 1870 г. Карнеги построява първата си доменна пещ, а към 1890 г. е начело на бързо растящата американска стоманодобивна промишленост. Този бизнес го прави първия милионер в историята на Северна Америка.

Негово верую е „Евангелието на богатството“ (на английски: Gospel of Wealth), чиято централна теза е, че богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи. През 1901 година той продава всичките си индустриални активи и близо 9/10-ти от получените 500 млн. долара използва само и единствено за благотворителни цели. В съответствие с това през 1900 г. създава в Питсбърг Техническо училище „Карнеги“ (Carnegie Technical Schools) с цел да обучи майстори и занаятчии и да ги превърне в инженери и учени. Впоследствие то се разширява и превръща в университета „Карнеги Мелън“ (Carnegie Mellon University, също известен като CMU или само Carnegie Mellon), днес е частен изследователски университет.

През 1912 г. училището става Институт по технология „Карнеги“ (Carnegie Institute of Technology) и започва да дава степени за четиригодишно обучение. През 1967 г. се слива с Института по индустриални изследвания „Мелън“, за да формират заедно Университет „Карнеги Мелън“. Неговият девиз е My heart is in the work (Сърцето ми е в творението).

Карнеги е построил стотици обществени библиотеки и няколко големи научноизследователски центъра и фондации.
Заедно с това той дарява немалка сума за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест „Карнеги Хол“. Тя е проектирана от архитекта Уилям Бърнет Тутпил и построен от филантропа Андрю Карнеги през 1890 година. Комплексът е сред най-известните концертни зали в за класическа и популярна музика, прочут е със своята красота, история и акустика. Има отдели за артистична програма, развитие и маркетинг. Прави около 100 представления всеки сезон. Наема се от изпълнителски групи. Ню-йоркската филхармония се помещава официално там до 1962 година. Има и друга, по-малка сграда на „Карнеги Хол“ – 540-местна, отново построена и финансирана от Андрю Карнеги, която се намира в родното място на Андрю Карнеги – Дънфърмлин, Шотландия.

Има още много други сгради с дарения от него и носещи неговото име са: 420-местна зала в Люисбург (в Западна Вирджиния), 1928-местна зала в Питсбърг (в съседство с музея „Карнеги“ за естествена история, както и с библиотеката „Карнеги“ на Питсбърг, 1022-местна музикална зала, част от библиотеката на предградието на Питсбърг – Хоместед.

Чрез своята фондация „Мир между народите“ Карнеги полага големи усилия за постигане разбирателството в света. Точно тази фондация организира известната Карнегиева анкета след Междусъюзническата война в 1913 година. Тя известява на света за огромния геноцид, извършен над нашите сънародници през 1913 година. Показателно е нейното заключение, че единствено българската войска не е извършвала жестокости над чуждото население, но почти навсякъде, където е минала гръцка, сръбска и турска войска, българското население е подложено на масово унищожение или прогонване. Комисията установява, че огромната част от Македония и Беломорска Тракия е била населена с българи и те са били преобладаващ етнос, отчетени са към 1.200 хил. българи, живеещи там преди войните. Анкетата служи за основание в последващите мирни договори да се присъединят поне част от българските земи, освободени от нашата войска през първата Балканска война, така земите на юг от Созопол, част от Странджа, Родопите, Пирин и поречието на Струма днес са в българска територия. Инициативата на фондацията „Андрю Карнеги” дава международна легитимност на дълбоките исторически основания на българите спрямо своите земи. За съжаление, голяма част от тях са отнети и са обезбългарени. Колко голямо е значението на този международен документ, може да се види от етническата карта, изготвена в него, с която дори днешните български политици биха могли да защитават своите позиции при продължаващите съседски претенции.

Карнеги е известен със своите „10 правила за успеха“.

Ето кои са те:

„Дефинирай целта си. Направи си план за действие и започвай действието веднага.”

„Създай си мрежа от мозъци. Контактувай и се свързвай с хора, които имат това, което ти нямаш“.

„Отиди по-далеч. Винаги прави повече от това, което е нужно. Така със сигурност ще стигнеш до повишение.“

„Практикувай „приложна вяра“. Вярвай в себе си и в твоята кауза много силно. Това ще ти даде увереност във всичко.”

„Бъди инициативен. Прави каквото трябва, без да чакаш да ти го кажат.“

„Впрегни въображението си. Бъди смел и не се страхувай да мислиш извън конвенционалното.“

„Излъчвай ентусиазъм. Позитивната нагласа те води към успеха и печели уважението на останалите хора.“

„Мисли трезво. По думите на Хил, да мислиш трезво означава да можеш да „отделиш фактите от измислицата и да използваш това в решаването на своите проблеми и постигането на своите цели.““

„Концентрирай усилията си. Не се разсейвай. Винаги знай коя е най-важната ти задача.“

„Извлечи полза от неуспехите. Винаги помни, че във всеки неуспех има поука, така че от него може да се извлече полза.“

Андрю Карнеги умира на 11 август 1919 година в Ленъкс, Масачузетс. Негови са и мислите:

„Първият получава стридата, а втория – черупката.“

„Не се успокоявайте само защото сте изпълнили своят дълг.“

„Хората, които не са в състояние да се мотивират сами, трябва да се задоволяват с посредствеността, без значение колко впечатляващи са техните таланти.“

„Проявявайки милосърдие, е нужно да се придържаш към главния принцип: помагай на този, който е способен да помогне сам на себе си.“

„Най-доброто наследство за младият човек е да се роди в нищета.“

vlastta.bg