Connect with us

Коментари

Защо всичко сякаш се върти около Пеевски?

Публикувана

на

Защо националните телевизии се чувстват длъжни да коментират всяка дума на г-н Делян Пеевски? В крайна сметка имаме ясен случай на несъразмерни претенции за внимание и власт от страна на една партия и нейния лидер, които не само нямат достатъчна политическа тежест, за да подплатят тези претенции, но носят и огромен корупционен багаж.

Освен това пред България има наистина други важни въпроси – бюджетът, промените в конституцията, международната ситуация и т.н., които далеч не се свеждат до това какво г-н Делян Пеевски мисли по тях. Ако гледа човек медии обаче, би останал с впечатлението, че всичко в тази държава се върти около ДПС и настоящия им лидер.

Как едно нелепо изказване на Пеевски засенчи важните неща

 

Този текст трябваше да бъде за промените в конституцията. Но тази иначе важна тема беше засенчена в сутрешните блокове от едно очевидно нелепо изказване на де факто лидера на ДПС, в което той заявява, че няма нищо против да стане премиер. Доколкото никой друг не е изявил подобно желание по отношение на г-н Пеевски, тези изхвърляния можеха спокойно да се подминат с дипломатична усмивка: в крайна сметка ДПС битува в симбиоза с ГЕРБ, но дори тази симбиоза далеч няма гласовете, за да инсталира г-н Пеевски на премиерския пост. Въпреки това, вместо за конституцията, цели анализаторски панели бяха свикани да разсъждават какво е искал да каже героят. В хода на тези разсъждения се родиха и бисери, сред които беше, че г-н Пеевски ще е „бащата“ на конституционната реформа (неясно с какви документи за ексклузивно бащинство), както и че без него начело на ДПС етническият мир в страната ще бъде застрашен. По принцип структурата на аналитичните панели по подобни въпроси е често с отявлен превес на защитниците на „възхода“ на г-н Пеевски в българската политика, както и на склонните да забравят присъствието му в списъка „Магнитски“. Един от склонните наскоро дори обясни, че припомнянето на този факт разпалва антиамериканизма у нас.

 

Теориите

 

Най-очевидното обяснение за поведението на медиите е, че г-н Делян Пеевски има непропорционално голямо влияние в тях, което не може да се обясни със стандартни политически аргументи. Подобна версия изказа и стар приятел, превърнал се във враг на г-н Пеевски – бившият банкер Цветан Василев. Според него г-н Пеевски и сега имал някакво участие в управлението на бТВ и Нова. Г-н Кошлуков в БНТ също не е известен с неблагосклонността си към Пеевската кауза, а напротив – той в известна степен е разглеждан като неин продукт.

 

Но това са теории, които няма как да бъдат потвърдени в този текст, колкото и правдоподобно да звучат за някои. Затова е интересно да се види има ли други – по-невинни и по-малко конспиративни – теории, които да обясняват защо централните телевизии отделят толкова голямо и позитивно внимание на г-н Пеевски.

 

Скандалът

 

Медиите се интересуват от скандали. Както всички телевизии направиха централна новина от човека с тостера в енергото, така може да се предположи, че те следят и г-н Делян Пеевски, за да отразяват всекидневните му словесни попрепечени филийки и наденици. Но тази интерпретация не издържа, защото медийното внимание към г-н Пеевски не е като към скандална личност.

 

Напротив, медийното мълчание и забрава на списъка „Магнитски“ е почти пълно. А и повечето от коментарите и анализите взимат съвсем сериозно претенциите му към властта. Все пак никой засега не иска човекът с тостера да стане шеф на енергото или министър на енергетиката. За г-н Пеевски обаче агитаторите са много.

 

Недоверието към властта (всяка власт)

 

Времената са популистки и хората лесно могат да бъдат убедени, че политиците са продажни, некомпетентни и като цяло – маскари. В момента „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) доминират в изпълнителната власт и заради това върху тях се фокусира традиционно голямото народно ръмжене и недоволство.

 

От тази гледна точка фигурата на г-н Делян Пеевски може да бъде разглеждана като гръмоотвод на това ръмжене, като средство за изказване на възражения и недоволства към ПП-ДБ. Тук има някакъв аргумент, но и тази теория не е особено убедителна, защото тя не обяснява представянето на г-н Пеевски в медиите като позитивна алтернатива на сегашното управление. А подобно представяне започва да се превръща в норма – говори се как ДПС ще се трансформира в нова, голяма, либерална формация от типа на ГЕРБ, как тя ще реши веднъж завинаги етническия въпрос (с българин начело) и т.н. и т.н.

 

В този смисъл медиите далеч не се водят от популистки анти-истаблишмънт нагласи, а позитивно подкрепят част от политическия истаблишмънт. В крайна сметка, ако в словосъчетанието „политически истаблишмънт“ има някакъв смисъл, г-н Пеевски и ДПС принадлежат към него. Самият факт, че медиите не са склонни да видят тази реалност, повдига повече въпроси, вместо да отговаря на други.

 

Настроенията в обществото

 

Медиите може да се водят от настроения в обществото, които да са в полза на един или друг политически играч. Затова могат да се правят медийни панели в съотношение 3:1 или 2:1 в полза на ГЕРБ-ДПС, които да дават глас на народни настроения, желаещи г-н Пеевски да стане премиер или да поеме властта по някакъв друг, по-индиректен начин.

 

Подобни народни настроения обаче не са регистрирани нито с методите на изборите (местните бяха само преди месец), нито с методите на социологията. Но това не пречи на определени социолози да изразяват убедено в студията тези несъществуващи настроения.

 

Необяснимо е престараването на такива говорители, които превръщат фигурата на г-н Пеевски от залог на етническия мир в България до ключ за нейното бъдеще изобщо. Но като оставим подобни персонални фиксации и субективни импресии настрана, фактът е, че при отсъствие на доказателство за народни настроения, подкрепящи премиерските амбиции на г-н Пеевски, медиите системно водят обществото натам.

 

Вместо заключение

 

Трите по-невинни обяснения на преокупацията на националните телевизии с г-н Пеевски не са особено убедителни и всъщност засилват подозренията, че в конспиративните теории (като тази на Цветан Василев) може и да има нещо вярно. Но все пак не бива да се прибързва.

Може би има и други невинни обяснения, за които обаче е трудно човек да се сети. Например като това, че г-н Пеевски е най-подходящ за премиер на България. Но тази теория вече изисква не политолози, а други специалисти за нейното изясняване.

Анализът е препубликуван от „Дойче веле“.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

февруари 2024
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829 
Advertisement

Популярни