На 20 март отбелязваме Световния ден на врабчето, припомнят от Българскодружествоза защита на птиците (БДЗП). Идеята за събитието е на „Природа завинаги“ в Индия, а денят е отбелязан за пръв път през 2010 година.
Ето някои от най-запомнящите се цитати на Йордан Радичков от „Ние, врабчетата“:
– „За да хвърчиш, най-напред трябва да си смениш пуха, да ти поникнат пера и да заякнат крилата ти. Чир се опъваше, но като го ударих с човката по главата, млъкна и веднага се съгласи. Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере. Чир беше точно такъв – ако му кажеш с дума, няма да разбере, а ако го удариш по главата, разбира веднага.“ – из „Ние, врабчетата“
„По тоя повод Драги ми господине направи следната забележка: Ти, драги ми господине, трябва да знаеш, че всяка жаба си знае гьола и всеки колекционер, колекцията. Откъде-накъде си седнал да колекционираш влечуго, драги ми господине! Да си видял случайно някое влечуго да е седнало да колекционира врабчета? Не си видял и няма и да видиш, драги ми господине, защото влечугото гледа как да те изяде, а ти си седнал да ги колекционираш! Еее, драги ми господине, драги ми господине!“(„Ние, врабчетата“)
„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!“ („Ние, врабчетата“)
По този повод публикуваме и стихотворението „Врабче“ на Петя Дубарова:
Врабче като топчица сива от прежда
смълчано се гуши на клон,
в прозореца потен със мъка поглежда,
отронва сърцето му стон.
Но ето, отвори се бързо вратата
и лъхна оттам топлина,
разтвори врабчето примряло крилата,
щом плисна го сноп светлина.
Две малки ръчици поемат връбчето
и стоплят телцето му те,
и в миг разтопява леда във сърцето
дъхът на доброто дете.
Август 1974 г., Копривщица, Петя Дубарова
vlastta.bg
