Connect with us

България

Сметната палата откри нарушения в МК: Архитектурното културно наследство е в опасност

Публикувана

на

Сметната палата отправи остри критики към Министерството на културата. Според доклад на одиторите сградите – паметници на културата са оставени да се рушат.

„Дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни“, това е основният извод от одита на Сметната палата, провокиран  след като през последните години редица публикации и репортажи в медиите сигнализираха за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство.

От доклада става ясно, че стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация.

Причината за това била липса на държавна политика за запазване на архитектурното наследство и липса на финансиране и достатъчно служители в Института за недвижимо културно наследство. Например средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности.  В периода 2015-2018 г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория „световно значение“ – старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир. И финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Например, заделените по бюджета на министерството средства за програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са едва 14 на сто от необходимите.

Друг проблем е, че има слабости в регламентацията на процедурите по издирване, деклариране и предоставяне на статут, не са определени срокове за извършване на отделните етапи от процедурата. Липсва планиране на дейностите по опазване на културното наследство и мониторинг върху изпълнението им. Част от нормативно регламентираните дейностите не се изпълняват, а други се изпълняват в силно ограничени обеми.

Все още няма определени режими за опазването на 93 на сто от обектите с предоставен статут на недвижими културни ценности. Същото се отнася и за 98 на сто от декларираните обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна ценност. А определянето на режима за опазване на един обект е от ключово значение, тъй като регламентира точното местонахождение и площ на обекта, зоната около него, която попада под защита на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и условията за ползване на техните територии и охранителни зони.

vlastta.bg

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

март 2019
ПВСЧПСН
« февр.  
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031