Германия и България са били гласовете сред страните от ЕС, които блокирали санкциите срещу Турция на срещата на върха на ЕС в четвъртък.
Това разкриват дипломатически източници за EURACTIV. „Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха лидерите на ЕС, които открито се противопоставиха на санкциите срещу Анкара“, казват източниците на изданието.
Други страни като Испания, Италия, Малта и Унгария също са били против, но не са го изразили открито допълват те. Австрия подкрепя санкциите, докато Франция, която иска строг отговор на ЕС е смекчила реториката си на срещата на върха. Припомняме, че ден по-късно евролидерите се разбраха и все пак наложиха ограничения на Турция за газовите сондажи край Кипър. Ето какви са те: ЕС най-после се реши на санкции срещу Турция заради газовите сондажи. Разбира се, не закъсня и реакцията от турска страна: Анкара: Планът за санкции на ЕС е „предубеден и незаконен“ Дълго време обаче ЕС заемаше „мека позиция“ в конфликта, въпреки многократните искания на Кипър и Гърция за твърда намеса и позиция.
Според изданието вече е ясно защо. Последната проява на тази позиция от страна на ЕС беше именно решението от 10 декември – което хем осъди агресивността и едностранни действия в Източното Средиземноморие на Турция, хем потвърди подкрепата си за страната. Euractiv припомня тази позиция и бързите реакции след нея: Според заключенията на срещата на върха за Турция лидерите на ЕС осъдиха нейната агресивност и едностранни действия в Източното Средиземноморие. На практика обаче те заеха мека позиция, като предоставиха на Анкара още три месеца гратисен период. По-конкретно, те решиха да добавят нови имена на лица и компании към черния списък, който понастоящем съществува за „неразрешените“ турски газови сондажи край Кипър.
Но санкциите, които бяха наложени досега, имаха малка добавена стойност, като се има предвид, че Турция не е спряла сондажите.
Освен това лидерите на Европа призоваха Европейската комисия да изготви доклад „най-късно през март 2021 г.“ за отношенията между ЕС и Турция като цяло, вариращи от политика до търговия, и да проучи „възможности и инструменти как да постъпим“. Лидерите също така ясно посочиха, че „позитивният дневен ред остава на масата“, обещавайки на Турция да продължи да предоставя финансова помощ за управление на миграционните потоци в страната. Не на последно място, лидерите на ЕС заявиха, че ще търсят координация по въпроса за Турция с новата администрация на САЩ.
Германия, която понастоящем е председател на ЕС, винаги се е противопоставяла на санкциите и е искала да поддържа каналите за комуникация с Анкара. В интервю за EURACTIV през ноември Удо Булман, евродепутат и говорител по въпросите на ЕС на Изпълнителния комитет на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), заяви, че намерението на Меркел е да държи вратата отворена с Турция.
„Не бива да забравяме, че базата на Ердоган намалява […] погледнете резултатите от последните общински избори: човекът се поти, той се страхува да не загуби определящата си власт за вътрешна и външна политика в Турция“, каза Булман, цитиран от Агенция „Фокус“. Дипломати оцениха преди срещата на върха, че позицията на София по въпроса за санкциите не може да бъде прогнозирана.
„Българският лидер Борисов е известен приятел на Ердоган и поведението му е непредсказуемо“, каза миналата седмица дипломат от ЕС пред EURACTIV. На политическо ниво позицията на Германия и България също е от голямо значение, като се има предвид, че и Меркел, и Борисов принадлежат към едно и също политическо семейство на ЕС (Европейска народна партия) като управляващата в Гърция партия „Нова Демокрация“. Решенията са далеч от това, което Атина иска от месеци. На среща по външните работи в Берлин през август Гърция поиска „секторни санкции“, насочени към ключови аспекти на турската икономика като банковия и енергийния сектор.
