Режисьорът Виталий Мански: В сравнение с Русия – България е орел

Сред документалните находки на „София филм фест“ има един филм, озаглавен „Свидетелите на Путин“. Неговият режисьор Виталий Мански е в България и все още не е обиколил телевизионните студиа – но се надяваме, че и това ще стане. Първата прожекция беше в неделя, 10 март, а последната е насрочена за 18 март, понеделник, от 16 ч. в културния център G8 – други не са предвидени.

„Свидетелите на Путин“, носител на няколко международни отличия, е основан на уникални документални свидетелства за истинските причини и последствия от операция „Приемник“, в резултат на която Русия се оказа с президент, управляващ страната и до днес. Сред главните героите в тази драма, в която някои критици виждат прилика с американския сериал „Къща от карти“, са Михаил Горбачов, Борис Елцин, Владимир Путин… Руският народ, както обикновено, играе третостепенна роля и няма реплики.

Събитията в „Свидетелите на Путин“ започват на 31 декември 1999 г., когато Борис Елцин представя на руснаците новия им президент…

Режисьорът Виталий Мански успя да спечели публиката още преди началото на прожекцията:

„Добър вечер! Ще ви кажа нещо банално. За първи път съм в София и днес реших да отида да видя мавзолея на Георги Димитров… (смях в публиката). Да. А в Москва мавзолеят на Ленин още си стои и само преди пет дни на годишнината от смъртта на Сталин огромна опашка от хора с цветя чакаха с часове да се поклонят пред гроба на тирана. У вас това вече го няма.

В Съветския съюз имаше поговорка „Курица не птица и България не заграница“ (кокошката не е птица и България не е чужбина). Днес обаче България е орел в сравнение с Русия – орел в небесата“.

След края на прожекция в продължение на близо половин час Мански отговаря на въпроси от залата. Ето някои от тях:

– Каква цена се наложи да платите за създаването на този филм?

– Най-минималната цена, която платих, беше, че се наложи да напусна Русия, дома си, което не е никак малко (днес живее в Рига, Латвия – бел. ред.). В по-широк смисъл цената е загубата на свободата да правя това, което правя цял живот.

– Защо направихте този филм сега, а не по-рано?

– Честно казано, до 2012 г. дори не се бях замислял за необходимостта да правя този филм. Но тогава осъзнах, че неговото „излизане“ от властта е било просто част от отдавна замислен план и че той никога не си е тръгвал. Както и много други хора в Русия, аз се почувствах оскърбен и започнах да се замислям за нуждата да разкажа как въобще се появи Путин. Разбира се, вълнуваше ме и въпроса за отговорността, която идва с властта.

– Във филма бившият президент Елцин разказва за списък от 20 кандидат-наследници на поста, които е проучил преди да се спре на Путин. Знаете ли дали Анатолий Собчак е бил в този списък? Как оценявате ролята на Никита Михалков във филма?

– Собчак не е бил в този списък, защото двайсетте кандидата бяха лесно управляеми марионетки, а Собчак беше неуправляем.

Що се отнася до Михалков, аз, както и милиони зрители, съм израснал с неговите забележителни филми и съм се учил от тях. Но за мен и още милиони зрители талантливият режисьор Михалков умря накъде около 1998 г. и вече не съществува.

– Как си обяснявате действията на Путин – с жажда за власт или той си представя, че наистина прави нещо добро за Русия?

– Путин е възпитаник на системата на КГБ. Това е организация, която се базира на принципи, съвсем различни от тези на демократичното съществуване в гражданското общество. Волно или неволно, в управлението си той се ръководи от същите тези принципи.

– Как си представяте края на управлението на Путин?

– Много бих искал да видя това. Предполагам, че ще стане по много драматичен начин – може би нещо в духа на Шекспир. Или пък като в американски уестърн и ще стреля с пистолет от някой кремълски прозорец. Дано да доживеем този ден!

vlastta.bg