Разпети петък е най-тъжният ден в годината, денят, в който Исус Христос е разпънат на кръста за греховете на човечеството. Невинният плаща вината на другите, Божият Син е подложен на нечовешки страдания. За тях свидетелстват и изследванията на Плащеницата в Торино, за която се счита, че е била последната одежда на спасителя. Реалната болка на кръстната смърт се вижда много ясно и във филма на Мел Гибсън – „Страстите Христови“.
В Църквата се слуша Евангелието, пресъздаващо процеса и страданията на Исус. След като прочете тези думи, човек сякаш губи вяра в доброто у хората.
Защо онези, посрещнали с почит Христа на Цветница, сега искат да го убият? Защо Пилат Понтийски няма смелост да застане на страната на правдата? Откъде толкова злоба и омраза към онзи, който правеше добро, лекуваше болните и твореше чудеса, носеше надежда и любов?
Тези въпроси отекват през вековете, но и днес хиляди невинни са своеобразно „разпнати на кръст“ – там, където има война, в дома си, където са жертва на насилие, на бедност или роби на предразсъдъците и несправедливостите, наложени им от обществото.
На Разпети петък се спазва строг пост – някои не ядат нищо, дори не пият и вода. Затова в много страни този ден е неработен.
В храма се издига Гробът на Христос, украсен с цветя. За час на смъртта на Христос се счита около три часа следобед. Свещениците изнасят Плащеницата – плат, на който е изобразен положения в гроба Спасител – образ на повивката, с която е било покрито тялото на мъртвия Исус.
„Минаването под масата“е поклон пред плащеницата на Христа
В масовото съзнание на Разпети петък в църквата се минава под масата за здраве и така се опрощават греховете. Това обаче не е така. Минаването под масата е поклон пред плащеницата на Христа, а опрощение на греховете се получава само след изповед.
Вярващите носят цветя в църквата, все едно отиват на погребението на любим човек. Пред гроба те се покланят на изображението, целуват Христовото тяло, евангелието и кръста и оставят цветята си. След това се навеждат и преминават под „масата“, а после отново се покланят пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.
Свещеникът дава на всеки цвете за благословение – символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще възкръсне. Цветето се носи вкъщи и се слага над иконата.
На този ден се служи „Опело Христово“. След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на литургията свещеникът взема Плащеницата от престола и я полага в „гроба“ в центъра на храма.
За богослуженията на Велики петък Светият синод на Българската православна църква – Българска патриаршия призовава своите верни чеда в тези дни на Христовите страдания да спазят стриктно всички епидемиологични изисквания на държавните власти, предвид опасността от заразяване и разпространение на коронавирус, като почтително и настоятелно се съобразят с предписанията на Светия синод.
От Светия синод препоръчват в храмовете на БПЦ „поклонението пред Светата плащеница от вярващите да става без тя да се целува, без да се докосва, без да се минава под нея, без да се раздават цветя и здравец, а с благоговейно прекръстване и поясен поклон да се извърши поклонението пред Светата плащеница“.
Светият синод на БПЦ напомня на вярващите, че поставянето на предпазни маски в храма и извън него е задължително, както и спазването на необходимото разстояние един от друг, като внимателно се следи то да не се нарушава.
vlastta.bg
