Connect with us

България

Половин век от полета на Аполо 10 – генералната репетиция за кацането на Луната

Публикувана

на

от Светослав Александров

На 18-ти май 1969 година, точно преди половин век, от космическия център „Кенеди“ излита свръхтежката ракета „Сатурн 5“ с пилотирания космически кораб „Аполо 10“. Това е последната голяма тренировка преди наближаващото кацане на повърхността на Луната. „Аполо 8“ лети до окололунна орбита през декември 68-ма, но тогава лунният модул все още не е готов. По време на „Аполо 9“ през март 1969-та летят всички компоненти на архитектурата – команден и лунен модул, като това е репетиция на мисията в околоземна орбита. По времето на „Аполо 10“, чиято годишнина честваме на днешния ден, летят всички компоненти на архитектурата за тяхното окончателно изпитание в окололунна орбита. Целта е да се изпробва поведението на лунния модул в условията на лунна гравитация, без все още да се пристъпва към  същинско кацане.

На борда на „Аполо 10“ летят трима души. Томас Стафорд е командир, ветеран от две предходни мисии „Джемини 6“ и „Джемини 9“. „Аполо 10“ е неговият пръв и единствен полет до Луната, но по-нататък той ще командва мисията „Аполо-Союз“, при която за пръв път се скачват американски и съветски космически кораб.

Юджийн Сърнан е пилот на лунния модул. Той също е ветеран с една мисия зад гърба си – „Джемини 9“, при която изпълнява космическа разходка. По-късно Сърнан ще лети на „Аполо 17“ и ще влезе в историята като последния човек, стъпил на Луната.

Джон Йънг е пилот на командния модул. Ветеран от мисиите „Джемини 3“ и „Джемини 10“, той успява да проведе скачване в космоса, поради което е избран за част от екипажа на „Аполо 10“. По-късно той ще полети и на „Аполо 16“ и ще се превърне в деветия астронавт, стъпил на Луната.

Докато са в окололунна орбита Стафорд и Сърнан преминават в лунния модул, оставяйки Йънг в командния. Те се спускат едва на 15 километра от лунната повърхност, след което запалват горната степен и се скачват обратно с командния модул. Всичко приключва успешно, макар че двамата се сблъскват с неочакван проблем. Поради неправилни настройки лунният модул започва да се преобръща. Юджийн Сърнан успешно поема контрола обратно, но не и преди да изтърси фразата „кучи син“ – точно докато мисията се излъчва в цял САЩ в реално време по телевизията. По-късно религиозни групи ще разкритикуват НАСА за непристоен език.

Кофти е, че Стафорд като пилот на лунния модул успява да стигне само на някакви си 15 километра от повърхността от Луната, без никога да има възможност да стъпи на нея. Но лунният модул от „Аполо 10“ е по-тежък и освен това не е зареден изцяло с гориво. Ръководството на НАСА е искало само тренировка, без да се проведе кацане. Сърнан подозира, че от агенцията нарочно постъпили така, за да не би двамата астронавти да се опитат да кацнат противно на заповедите.

Но на фона на проблема, който възникнал с настройките на лунния модул на „Аполо 10“, може само да се радваме, че тримата души от екипажа не постъпват безразсъдно и се връщат на Земята благополучно. Кацането на Луната никога не е тривиална процедура – през април тази година Израел ни го доказа, след като частният спускаем апарат „Берешийт“ не успя да се спусне меко. Важното е, че по време на „Аполо 10“ е натрупан достатъчно опит, а всички грешки впоследствие са коригирани, за да могат през юли 1969-та година Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да влязат завинаги в историята на космонавтиката като първите хора, стъпили на Луната.

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

май 2021
ПВСЧПСН
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
Advertisement