Kоалиция ГЕРБ-СДС печели вота в България, следвана от „Има такъв народ“, БСП, „Демократична България“, ДПС и „Изправи се! Мутри вън!“. Коренно различен е обаче вотът в чужбина – българите зад граница подредиха политическите сили в различен ред.
Гласовете от чужбина играят важна роля в определяне на 4-процентовата бариера, която партиите и коалициите трябва да преминат, за да влязат в парламента.
Освен това вотът на избирателите зад граница участва във формирането на така наречената „квота на Хеър“ – метод, при който се определя броят мандати, получени от всяка партия.
Гласовете от българите зад граница се разпределят на национално ниво. Броят им се добавя към общата сума за цялата страна и има значение за двата най-важни въпроса – колко партии влизат в парламента и с колко депутати ще разполагат.
При 80,86% обработени протоколи първа политическа сила зад граница е „Има такъв народ“ с 28,46%.
На второ място по гласове е „Демократична България“ с 16,71%.
Трета се нарежда ДПС с 16,00%.
Коалицията ГЕРБ-СДС е на четвърто място, като събира едва 8,87% от гласовете.
БСП е пета с 6,65%, а „Изправи се! Мутри вън!“ получават само 4,31%.
Висок процент от вота в чужбина печели и „Възраждане“ на Кодстадин Костадинов – 7.2%. Партията на Васил Божков БНО също има добър резултат – 5.2%, като за сравнение ВМРО събира само 1.5% актив.
Всички останали са под 1%. Патриотична коалиция Воля – НФСБ получава 0,55 на сто от бюлетините в чужбина, партия „Републиканци за България“ – 0,41 на сто, партия „Атака“ – 0,32 на сто и партия „АБВ“ – 0,36 на сто от гласовете.
Подценяван и пренебрегван, вотът на българите в чужбина изненада и партиите, и анализаторите. Досега за вота на българите в Западна Европа и САЩ основно се бореха десницата и ГЕРБ. Сега най-големият процент отива в партията на Слави Трифонов.
Изненада беше и голямата избирателна активност на българите в чужбина.
Младите българи в Западна Европа напълниха секциите. Фейсбук се наводни от снимки на опашки пред урните в Лондон, Мюнхен, Барселона.
