Най-трагичният подарък в новата ни история

Жезълът на цар Борис III е артефакт с уникална история и най-ценният символ, съхранил се от времето на Третото българско царство

351 скъпоценни камъка – брилянти, рубини, смарагди и перли. Половин килограм злато и още толкова сребро и платина. Всичко, събрано в едно невероятно ювелирно произведение. Замислено и изпълнено под секрет.

Това е най-скъпият и вероятно най-трагичният подарък в новата българска история. Специално предназначен за един-единствен човек, който никога не ще го получи. Това е историята на фелдмаршалския Жезъл на цар Борис III.

Колекцията на Националния военноисторически музей в София е пребогата с ценности и реликви, но сред тях има една, която се налага да бъде пазена в трезорите на БНБ.

През 1943 г. по повод наближаващия четвъртвековен юбилей от възкачването на цар Борис III на трона Висшият военен съвет решава да провъзгласи монарха, който е и главнокомандващ българската армия, за фелдмаршал.

Генералитетът смята да изненада Негово величество като с присъждането на званието му връчи и адекватен символ – фелдмаршалски жезъл.

Всичко се пази в най-строга тайна. Посветени са само отделни членове на Министерски съвет, чието съгласие е нужно, за да се осъществи проекта.

Военният министър генерал-лейтенант Никола Михов натоварва с изпълнението на деликатната мисия майор Георги Славомиров, който за да се запази тайната, е командирован уж по друга работа в Германия. Истинската му задача е да получи информация за най-прецизния изпълнител на подобни ювелирни произведения и да се свърже с него.

Така поръчката за изработването на жезъла е дадена на немската фирма Gerb. Godet & Co, чийто директор се ангажира лично със задачата да достави от Амстердам нужните скъпоценни камъни. Българската страна трябва да осигури златото.

В Германия майор Славомиров се свързва с още един важен човек – д-р Ойфрид Нойбекер, който за да изработи проекта, е поканен инкогнито в България.

В средата на август макетът на жезъла вече е готов.

Той е изработен в два варианта – официален и всекидневен.

Всекидневният е изработен от абаносово дърво във формата на нагайка заради хобито царя – конната езда. По него също има апликации и орнаменти от злато и сребро, към нагайката е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма.

Тялото на официалния жезъл е сребърен цилиндър, покрит с червено кадифе, върху което се редуват в шахматен ред лъвчета и корони. В основата му има златно осмоъгълно разширение. Там е поставено и релефно изображение на орден „За храброст” ІІІ степен, 1 клас – орден, получен от царя за участието му в Първата световна война.

В горния край на жезъла има второ златно разширение и още една гривна, на която пише: „На негово Величество Борис ІІІ, цар на българите”. Следва платинен коронован вензел, инкрустиран с брилянти.

На 28 август 1943 г. телеграфните агенции разнасят новината за внезапната кончина на българския владетел.

В ювелирната фирма настъпва объркване заради вложените вече усилия и ценни материали, но от България потвърждават поръчката на обща стойност 148 229 германски марки.

През октомври 1943 г. българският военен аташе в Берлин майор Тошо Дамянов получава кутия.

Ценният дар пристига в страната в края на 1943 г., но загубил смисъла на своето предназначение вместо бляскави церемонии той е обречен на забвение.

Добре защитеният трезор на банката спасява този уникален шедьовър не само от бомбардировките над София, но и от размирните години след войната.

През 1966 г., без да излиза от сейфа, жезълът на цар Борис става собственост на Националния военноисторически музей. 40 години по-късно кутията отново е отворена и светлината проблясва по златните орнаменти и скъпоценните камъни.