Смъртта на Гай Юлий Цезар
Той седнал и заговорниците го обкръжили, като за приветствие. Тогава Тилий Цимбер го приближил като че ли с молба и когато той отказал, давайки му знак да почака, го хванал за тогата над лакътя. Цезар извикал: „Това е насилие“ – и тогава Каска, замахнал отзад и му нанесъл рана под гърлото. Цезар хванал ръката на Каска и я пронизал със стилус, опитал се да стане, но втори удар го спрял. Когато той видял, че от всички страни към него са насочени оголени ками, той нахлупил на главата си тога, а с лявата ръка отпуснал гънките й под колената, за да падне достойно, покрит до пети; и така бил прободен с 23 удара, само при първия издавайки не вик, а по-скоро стон, макар че някои съобщават, че на нахвърлилия се върху него Марк Брут той казал: „И ти ли, сине мой“.
Всички се разбягали, бездиханен той останал да лежи, докато трима роби го сложили на носилки, от които провисвала ръката му и го отнесли вкъщи. И от толкова рани, по мнение на лекаря Антистий, само една се оказала смъртоносна – втората, нанесена му в гърдите.
Гай Светоний Транквил: „Животът на дванадесетте цезари“, Кн. 1 „Божественият Юлий“.
