Connect with us

България

На днешния ден НРБ стана Репубика България

Публикувана

на

На днешния през 1990 г. Седмото Велико Народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България.

Седмото, и последно засега, Велико Народно събрание заседана от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България.

Събранието е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 година. Гласуват общо 6 976 620 човика или 90.79% от всички имащи право на глас българи. БСП получава 47.1% от гласовете, СДС – 36.2%, ДПС – 5.75%, БЗНС – 4%, Отечествен съюз – 0.5%. Избрани са 400 народни представители – 366 мъже и 34 жени. Част от народните представители са избрани по мажоритарната система, а друга част – по пропорционалната система.

Седмото Велико Народно събрание започва работа на 10 юли 1990 г. в напрегната обстановка. Съмненията за манипулации на изборните резултати и исканията за изясняване на истината за видеоматериала от 14 декември 1989 г. предизвикват силно брожение в некомунистическите среди. Започват студентски стачки и граждански вълнения. В центъра на София е построен Град на истината. Натискът спрямо БСП е силен и води до оставка на Петър Младенов на 6 юли. На 1 август за председател (президент)на Републиката е избран Желю Желев, а за заместник-председател (заместник-президент) – Атанас семерджиев. Това обаче не намалява политическото напрежение, което достига кулминацията си на 26 август с пожара в Партийния дом в София.

Икономическите трудности принуждават БСП да търси коалиция със СДС при упражняване на изпълнителната власт, но СДС отказва участие в коалиционно правителство и през септември е образувано второ правителство на Андрей Луканов. По това време икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки, има криза за бензин (Луканова зима). Поради протестите Луканов е принуден да подаде оставка и на 30 ноември ВНС я гласува. Следващото правителство е експертно и е оглавено от юриста Димитър Попов.

На 14 май 1991 г. 39 депутати напускат парламента с декларация, в която освен саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли искат и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.

Въпреки протеста на 39-та на 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Свикване на Велико Народно Събрание (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.

След гласуване на конституцията Седмото Велико Народно събрание приема функцията на обикновено Народно събрание – до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Във вътрешнопартиен план периодът между Седмото Велико Народно събрание и следващите парламентарни избори се характеризира с противопоставяне на консервативното и реформаторското крило вътре в БСП, както и на умерените и радикалните вътре в СДС. Това деление е във връзка с настроенията за това колко бързо трябва да се осъществяват промените. Промени има при земеделските партии.

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2020
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
Advertisement