Connect with us

България

Митът за „тъмните векове“ и „лошото християнство“ /снимки/

Публикувана

на

Масово битува мнението, че Средновековието е срамен период в развитието на Европа. Така се ражда и изразът „тъмни векове“ (The Dark ages), който получава огромна популярност по време на Ренесанса. Терминът е достатъчно красноречив, за да бъде поясняван. Средновековието е тъмно, а преди и след него всичко е изпълнено със светлина. Този израз дори присъства в официалната историческа наука. И така, като прибавим разпространеното мнение, че Църквата е изгаряла книги, преследвала е хората, занимаващи се с наука, и е смятала земята за плоска, картинката в съзнанието става доста негативна. Студени каменни дворци, масова неграмотност, мъчения, тиранично управление и тъмнина. Общо взето така изглежда Средновековието в очите на много хора. Това е най-голямата историческа заблуда на съвременния европеец.

Зараждането на мита

Голяма част от философите на онова време, като Джон Лок, Томас Хобс, Франсис Бейкън, а по-късно Волтер и др., са били протестанти или са симпатизирали на процеса на реформация в църквата. Макар и изключително значими за нашето развитие, техните мисли често са били субективни. Голяма част от тях са били в конфликт с консервативната (според тях) църква и това е повлияло до голяма степен на техните изказвания. Както ние сега си имаме „плашила“, които размятаме и обвиняваме за всички злини покрай нас, така Църквата е била в тази роля по време на Ренесанса. Оспорването на тази заблуда започва едва в началото на XX век, когато историци като Пиер Дюхем, Лин Тордайк, Анелис Майер, а в последствие Едуард Грант и Дейвид Лиднберг, изследват ръкописи от т.нар „тъмни векове“ и установяват, че науката се е развивала през този период, и то сериозно.

И така стигаме до „конфликта между Църквата и науката“, който се приема също за истина. Втълпява се, че Църквата преследва науката, защото тя оспорва основни библейски твърдения. Историята се украсява, като на църквата се приписват редица твърдения, като това за плоската земя. Най-голям „посланик“ на тази заблуда е Джон Драйпър. В книгата „История на интелектуалното развитие на Европа“ от 1862 г. се твърди, че Магелан е спорил с Църквата по въпроса за формата на Земята. Изказванията на Драйпър са често остри спрямо католическата църква. Нещо повече, той прави отделно изследване за историята на конфликта между науката и религията през 1874 г.

Катедралата в Реймс

Същата случка присъства и в „История на живота и пътешествията на Христофор Колумб“, на Вашингтон Ървинг, публикувана през 1828 г. Книгата е нееднократно критикувана от историци за това, че авторът е вложил огромна доза въображение в написването и.  Та там се споменава за свещенослужител, който уж бил казал на Колумб, че Земята е плоска. Тук главният герой е друг, но смисълът е същият.

И така тази теза се повтаря и до днес, смело като абсолютна истина, въпреки че се базира на твърдения без факти и доказателства.

Исторически преглед

Ранното Средновековие може да бъде наречено „тъмно“, поради факта, че няма особена информация за развитието на обществата и бита на хората. В историческата теория този период е пълен с интересни и увлекателни битки из целия континент, митични владетели и преобразуване на териториални граници. Голяма част от историите звучат легендарно, но все пак попадат в официалната историография, с която тази публикация няма намерение да спори.

Това, което знаем със сигурност, е, че още през началото на Средновековието се постига огромен за времето си прогрес, що се касае до техниките и инструментите за обработка на земя. Започва да се използва оптимално и животинската сила. Това води до невероятен ръст на населението в Европа. През следващите няколко столетия, населението на Европа се увеличава над 4 пъти. В резултат на благоприятните климатични условия през тези 1000 години, в Европа се появяват нови растителни видове, голяма част от които прехранват европейците.

По-конкретно за църквата и науката

През 999 г. за папа е избран Силвестър II, който е бил… учен. Смятан е за един от най-образованите хора в цяла Европа по онова време. Нещо повече, той допринася за популяризирането и развиването на математиката, аритметиката и астрономията на континента.  Отново започва използването на сметало, дори в негова подобрена версия, както и армиралната сфера. Благодарение на папата се започва с масовото използване на т.нар. арабски цифри.

За Герберт (рожденото име на папа Силвестър) знаем от сведения на хора, които са били негови съвременници, както и от негови писма, запазени до днес. Както знаем, по негово време в Европа отново започва да се използва астролаб, уред за проследяване на небесните сферични тела, чрез който се определя продължителността на деня, а дори и разстояния. Герберт и неговите ученици са знаели прекрасно, че земята е сферична, а не плоска.

Университетът в Болоня

Малко по-късно се заражда и близката до днес система на университетите. Ако в миналото те са представлявали по-скоро школи, напълно зависими от една личност и фигура, то първите европейски университети са работели до голяма степен като съвременните. Първият съвременен университет (този в Болоня, където се изучава канонично и гражданско право), на практика е един от най-либералните, съществуващи някога. Студентите на практика са можели да избират кои преподаватели да бъдат наети. Много скоро се появяват университети, в които се изучава медицина, логика и философия.

Това, което обединява всички университети, е, че те са създадени по инициатива на Църквата. Религиозните училища са били дом за грамотните хора по онова време, които са представлявали малцинство. Създава се на практика Европейска общност от хора, пътуващи из континента, с цел да получат добро образование. Пример е Тома от Аквино. Изучава изкуства в университета в Неапол и след кратък престой в Рим, заминава да учи в Париж, а след това – в Кьолн. По-късно завършва магистратура по богословие отново в Париж. Тома Аквински започва преподавателска и изследователска дейност, свързана отново в много пътувания. Самият Тома е ученик на . Алберт Велики, който е един от хората, посветил голяма част от живота си на идеята за синхрон между религия и наука, както и за популяризирането на Аристотел в образователната система.

Сорбоната в Париж

Трудовете на Николай Кузански, който е един забележителните учени на „тъмните векове“, на практика са в основата на теорията на Николай Коперник. Този факт разрушава общото мнение, че Николай Коперник е в остър конфликт с Църквата. Първо, е вдъхновен от църковен деятел, второ – самият той e с религиозно образование. Макар да има твърдения, които да оспорват дали е бил издиган в сан на свещеник (без особени доказателства), католическите архиви пазят факта, че през 1537 е един от четиримата кандидати за епископ на Вармия (град в Полша). Самият Галилео го описва като „не просто католик, но и свещеник“.

Хилдегард фон Бинген (1098 – 1179), освен абатиса и монахиня е композитор и учен. Смята се за основател на естествената история на Германия. Трудовете и са разнопосочни, а нейната биография е забележителна и показва, че през средновековната жена е имала право на избор в занятията си. Нещо повече, тя пише и на сексуална тематика, като се смята, че дава първото описание на женския оргазъм. Роберт Гросетест (1175 – 1253), освен епископ, се счита за основоположник на научната традиция в Оксфорд. Неговият труд вдъхновява както Роджър Бейкън, така и Галилео Галилей. Никола Оресме, друг епископ от късното Средновековие със забележителни разработки в космологията, икономиката, математиката и други направления. Примерите са стотици.

Тъмните моменти и митовете за инквизицията.

По време на Средновековието се появява сектата на Амалрицианците. След неуспешни опити на Църквата да ги неутрализира по цивилизован начин, биват избити 10 души, а университетът в Париж изтегля Аристотел от програмата, защото предполага, че книгите му са вдъхновили създателя на движението. Това се случва през 1229 г., а през 1231 г., Папата изпраща писмо до университета в Париж, в което ясно обяснява, че разбира противоречието с религиозните виждания за сътворението на света и душата, но в другата част от трудовете на Аристотел има полезни неща и е добре да се изучават. Междувременно през 1229 г. университетът в Тулуза се рекламира с това, че там се четат свободно забранените в Париж книги. Този факт и писмото от Папата ясно показват, че „забраната“ върху книгите на Аристотел е акт, който е сметнат за ненужен и е бил извършен на територията на един университет в рамките на няколко години, а не е масово явление в Европа, както ни внушават привържениците на идеята за „тъмните векове“.

Университетът в Оксфорд, признат с папска була през 1248 г.

Последвала появата на нови ереси. Част от най-сериозните се счита, че са разновидност на богомилството. То призовава хората да вярват в две божества: на Доброто и на Злото. Призовавали са хората да не ядат месо и да не правят секс. Тогава започва т.нар. инквизиция. И тук е важно да направим няколко много важни уточнения. Първо, инквизицията е била насочена само и единствено срещу хора, които са проповядвали вярвания, присъщи на сектантски движения. Второ, тя продължава и след т.нар. „тъмни векове“. Трето, Папата поднесе публично извинение през 2000-та година за актовете на насилие, свързвани с инквизицията. Разбира се, че извинението на изтрива черното петно, но показва ясно отношението на Църквата днес към процеса. Подобни извинения не са поднесени от представители на редица престъпни тоталитарни режими в много държави.

Важно е да разглеждаме инквизицията чрез факти и данни, а не през идеологически сентенции и холивудски продукции. Например – 1% от 125 000 души, преминали през църковния трибунал по време на испанската инквизиция, са осъдени на смърт. Въпреки това, често могат да се срещнат твърдения за избити 50-60 милиона души в Европа, което не само е абсурдно, но е и невъзможно, защото прибавяйки жертвите от т.нар. черна смърт – чумата в края на „тъмните векове“, на практика в Европа е трябвало да остане почти безлюдна.

Emmanuel  College част от университета в Кеймбридж, основан 1209 г.

Сагата с Аристотел продължава и след премеждията в Париж. Тя обаче се води не с меч, а чрез трудовете на различни авторитетни и образовани лица, част от които служещи в Църквата. Именно благодарение на такива личности, отношението на Църквата към древния философ се променя.

Говорейки за Аристотел, трябва да отбележим, че и днес той е често цитиран. Изучава се в редица дисциплини като първият енциклопедичен учен. Проблемът е с профанското използване на избрани цитати от неговите трудове и превръщането на Аристотел в знаме на „демокрацията”, а според някои – символ на борбата със „закостенялото“ християнство. Малцина си спомнят, обаче че Аристотел е човекът, който твърди, че голяма част от хората се раждат, за да бъдат роби, и това е едва ли не предопределено и непроменимо. Описва дори външните им и физически черти, които показват тяхното „призвание“.

Университетът в Саламанка, основан 1218 г.

По време на късното Средновековие е въведена и печатната преса в Европа (измислена в Китай по-рано). Именно тя е един от ключовите инструменти за по-късната Ренесансова епоха. В Европа са родени ликьорът, очилата, оръдията, компасът, механичният часовник, манивелата, търговската марка, хоризонталният тъкачен стан, гранатата, публичните библиотеки, копчетата за дрехи, барутът, прозрачното стъкло и много други.

Отношение към жената

Вече споменахме за абатисата, разполагала със пълна свобода в избора на своето занятие. Истината е, че тя не е изключение. Напротив. Отношението към жената в средновековна Европа е специфично и се отличава от това много други култури.

Християнският, средновековен свят развива особена почит към личността на Дева Мария като майка, като жена и като Царица (“на Небесата”; “на Ангелите”). Почитта към нея дава тласък на редица теолози, като цитирания по-горе Августин Блажени, да развият и рационализират тази почит по-дълбоко, превръщайки я първоначално в теологична норма на Християнството, а в последствие и в културна такава на християнския свят.

От тази културна норма, подсилвана през цялото Средновековие от неща като “рицарските романи“, постепенно се заражда едно уникално за Християнския свят по това време отношение към жената. Докато тя е слугиня в културите на Ориента, Християнска Европа развива норма мъжът – особено рицарят „да служи“ на своята дама.

Първото проявление на тази култура спрямо жените, която Християнския свят развива, се проявява в огромния набор от жени владетели, които бележат цялата история на Християнска Европа. Докато в Ислямския свят те са изключение и се броят на пръсти, в Християнска Европа са стотици – не само кралици и императрици, но и баронеси, графини, княгини и прочее с напълно реална политическа и икономическа власт. През 1147-ма Елеонор Аквитанска – една от най-богатите и могъщи политически фигури на континента по това време, лично повежда свои войници във Втория Кръстоносен Поход, включително свита от придворни дами, въоръжени според легендата по подобие на амазонките.

В крайна сметка тъкмо тази култура на отношение към жените, започнала от Християнската почит към Дева Мария и наложена последователно в продължение на над 1000 години, ражда модерното отношение на Европа и „Запада“ към по-нежния пол. Тя ражда „кавалерското отношение“ и почитта към една, специална дама и майка на децата ти, в контраст с полигамията на Ислямския свят или традиционния Конкубинат в по-голямата част от света. Същевременно тъкмо модерните феминистки като че ли са най-токсичната и мразеща Християнството и църквата група в обществото, въпреки историческата роля на тази религия за това те да имат днес правата и положението, на което жените в съседни нам цивилизации завиждат.

Културно развитие

Тези „тъжни“ времена раждат и големите празненства, в които са включени всички жители на града. Появяват се карнавалите, които са едни от най-пъстрите и весели забавления, провеждани някога на континента. Процъфтява и драмата. В началото като инструмент за пресъздаване на библейски истории, а после надхвърляйки пределите на религията.

Музиката също е в разцвет. И отново тя служи за целите на църквата в началото, но скоро се използва за пресъздаване на човешки истории. Именно в периода на тъмните векове се появява полифонията в Европа, където се развива и стига до другите части на света. Най-старата полифонична творба датира от средата на XII век – “Sumer is icumen in”( бел. лятото пристига).

“Божествената комедия” на Данте Алигиери е също ярък пример за развитието на изкуството и литературата. Струва си да се споменат прочутите “Кентърбърийски разкази” на Чосър, а също и първите рицарски романи на Кретиен дьо Троа, “Роман за розата” на Жан дьо Мьон  и още десетки бележити автори и творби от Средновековието. В България основни автори от този период са Климент Охридски, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и пр., всички допринесли за развитие на българската духовна култура.

Катедралата в Милано

Най-явен белег за развитието на континента е архитектурата, достигнала до невероятен разцвет, потвърждаващ тезата, че църквата не само не е била против науката, а е използвала всички нейни открития и ги е имплементирала в построяването на храмове и катедрали. Изяществото и внушителността на архитектурата от Средновековието впечатляват и до днес. Катедралите в Милано, Реймс, Флорентинската Санта Мария дел Фиоре, Нотр Дам дьо Шартър и още стотици сгради до днес красят сърцето на Европа.

Санта Мария дел Фиоре, Флоренция

Конфликтът между религия и наука е силно преувеличен и до ден днешен. Често се цитират учени, без да се споменава, че са имали религиозно образование, а някои дори са били свещеници и епископи. Списъкът на учените от XII век до наши дни, които са свързани с християнството, е неизчерпаем.

Изключително несправедливо е да наричаме този период от историята си „тъмни векове“. Истината е, че тогава се формира Европа като общност, която обуславя своите общи характеристики и обща култура. Това е периодът, който изгражда фундаментите за бъдещия Ренесанс и последвалото технологично развитие. Важно е да познаваме своите традиции, за да можем да гледаме напред. Приемствеността е единственият ключ към успеха. Не осмиването, потъпкването и очернянето.

Най-значимото, което често пропускаме е, че християнството е фундаментът на европейската цивилизация. Това, което не успя да направи мощната Римска империя с меч, го направи нашата религия. Макар и днес да сме се отдалечили от църквата като институция, нашите общи морални ценности идват от християнството.

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

декември 2019
ПВСЧПСН
« ное.  
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031