Connect with us

България

Манолова внесе в НС законопроекта за частния фалит

Публикувана

на

Омбудсманът Мая Манолова внесе в деловодството НС предложенията си за частния фалит. Със закона за гражданската несъстоятелност, Манолова и екипът й предлагата да се създаде съдебна процедура за обявяване на несъстоятелност за частни лица по иска на самия длъжник. Той на свой ред пък се задължава да изплаща своите дългове в рамките от 3 до 5 години в зависимост от имуществото си и ходоходите си. Кредиторите от своя страна пък трябва да се откажат от част от своите взимания, което по думите на Манолова е вид опрощаване до 50 % от обезпечените и необезпечените задължения.

Манолова обясни, че има ясни критерии кои длъжници могат да искат такова производство. Тя допълни, че този закон ще се прилага само за добросъвестни длъжници и лице, което не е ползвало кредити и средства за луксозни разходи,

непремерени инвестиции. Добросъвестнността на лицата ще бъде преценявана във всеки конретен случай – дали не е прехвърляло собственост, дали не се укриват задължения и коректени ли са били при изброяването на кредиторите, разясни омбусманът. „Предлагаме едно бързо и евтино съдебно производство“, каза Манолова. Целта пък е да се полагат усилия за извънсъдебни споразумения. Би могло да се търсят и административни органи, които да се занимават с това производство, каза още тя и даде да се разбере, че това не е много удачно. Даде за пример Румъния, където за миналата годинамобли за такова производство са подали 20 души. Догато в други държави – Хърватия, където закона действал от началото на 2016 година. През първата година са образувани 250 производства по несъстоятелност на физически лица, а от 2016 до 2019  година те вече са над 7500. В Иралндия, Германия и Хърватия 15 % от тези, които искат такива производства са предприемачи или лица със собствен бизнес.

Тези поправки са готвени почти година и са дълго чакани от хората, изпаднали в дългово робство и финансово бреме. Сред аргументите й е и евродиректива, която задължавала България в следващите две години да приведе своето законодателство в унисон с европейското. По думите й България е единствената в ЕС, която няма такъв закон. В същото време сме били на 4-то място по свръхзадлъжнялост на гражданите. Близо 800 млн. лева на година са лошите и необслужваните кредити.

Тя обясни, че става дума не само за дългове към банки, но и към фирми за бързи кредити и лизингови компании, колектори и други монополни дружества. Законът бил чакан и от младите хора и предприемачите, които искат да започнат собствен бизнес в страната, а лошата среда била сериозна преграда. ЮСтрахът от грешка превръща започването на бизнес в руска рулетка,при която имаш право на един изтрел“, каза Манолова.

Тя очаква съпротива срещу закона, но увери, че той ще е от полза както за финасновия министър Владислав Горанов, така и за социалния Бисер Петков, защото ще носи повече данъци и осигуровки. Тя поясни,че няма пречка законът да започне да дества от 2020 г.

Манолова призова депуатите да припознаят предложенията й и припомни нейните поправки в ГПК за ограничаване на всръхправомощията на банки и монополни дружества. , които бяха приети на първо четене , но в момента са замразени. По думите й това коства на България наказтелна процедура за това, че не осигурява служебна проверка за неправомерни клаузи в договорите с банки и монополни дружества. Следващата стъпка е да бъдем осъдени и да плащаме глоба.

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни