Лошото момче на Холивуд Шон Пен на 60: Влюбен в скандала (Галерия)

Към днешна дата се е снимал в повече от 40 филма, взел е два Оскар-а, провалил е два брака – с Мадона и Робин Райт, както и няколко романтични връзки.

За няколко години изчезва от големия екран, разочарован от случващото се в Меката на киното, но след това се завръща по-интригуващ от всякога – в ролите на режисьор и сценарист. Шон Пен навършва днес 60 години.

Шон Пен се ражда на 17 август 1960 г. в Града на ангелите. В детската градина Шон е изключително тихо и намусено дете, заради което, според актьора, учителката му го кръщава „Гари Купър.” Тийнейджърските си години прекарва в постоянни скандали с майка си Айлийн, чийто труден характер е наследил. Дебютът на Шон е през 1974 г. в епизод на телевизионния сериал „Малка къща в прерията”, режисиран от баща му.

Шон Пен

Ролята, която го вади на хоризонта, е на вечно напушения сърфист Джеф Спиколи в култовия „Щури времена в Риджмънт Хай” през 1982 г. Още в началото на кариерата си Шон бързо придобива славата на изключително съсредоточен и емоционален актьор.

Шон Пен

Горе-долу по същото време Пен става любимец на таблоидите. След кратък годеж с актрисата Елизабет Макгавърн, Шон се жени за Мадона през 1985 г. Но вниманието на пресата го вбесява и по време на сватбената церемония в Малибу Шон вади пистолет и започва да стреля по кръжащите над къщата хеликоптери с папараци. Бракът му с Мадона продължава по същия бурен начин: докато двойката снима „Шанхайска изненада” през 1986 г. в Макао, Пен заварва оператор, който рови из стаята им и го провисва за глезените от балкона на деветия етаж. Арестуван е за опит за убийство, но бяга от затвора и държавата с кораб. През 1989 г. Пен завързва Мадона за един стол и я пребива от бой. Обвинен е в домашно насилие, а двамата се развеждат малко по-късно същата година. Вторият му брак с актрисата Робин Райт също е изпълнен със скандали, макар и не толкова публични. През годините се разделят на няколко пъти, като три пъти подават и анулират заявления за развод, а през 2010 г. се разделят окончателно. „Едната част на Шон е отговорната и трезво мислеща страна на по-големия брат, този, който взема нещата в свои ръце при криза, но другата му половина е ядосана, дива, неконтролируема – и определено много агресивна” – казва за него приятел от детските години.

Шон Пен

Пред камерата обаче Пен е блестящ. През 1995 г. е номиниран за Оскар за ролята на осъдения на смърт Матю в „Осъденият на смърт идва”, а девет години по-късно печели и първия си Оскар за ролята си в „Реката на тайните”. Критикът Джон Лар описва двете превъплъщения на Пен като „две от най-добрите изпълнения в съвременното актьорско майсторство”. Четири години по-късно Пен отново печели Оскар за ролята си на активиста за гей-права Харви Милк.

По същото време Шон Пен вече е изключително известен и с обществената си ангажираност. В навечерието на войната в Ирак Пен плаща 56 000 долара за реклама в „The Washington Post”, критикуваща политиката на президента Джордж Буш-младши. Самият Пен посещава Ирак преди и след инвазията през 2003 г., а през 2005 г. отива в Техеран като специален пратеник на вестник „San Francisco Chronicle”, за който пише обширен материал. През 2007 г. пък се среща с Уго Чавес във Венецуела, с когото стават приятели, а през 2008 г. прави първото интервю на международен журналист с Раул Кастро.

След урагана Катрина, който потапя Ню Орлиънс под вода през 2005 г., Пен отива на мястото на трагедията, качва се на една лодка и започва да вади жертвите на наводнението от придошлите води. Пет години по-късно, след като Хаити е изравнен със земята след опустошителното земетресение, Шон каца в Порт-о-Пренс с 1 милион долара помощи и с нулев опит в неправителствените организации и основава J/P HRO. Година по-късно той все още е там начело на лагера Пешонвил, в който намират подслон 55 000 жертви.

Въпреки политическите си възгледи Пен печели много привърженици, особено сред хората, по принцип отчаяни от дейностите на неправителствените организации.

Всяко участие на Шон Пен на екрана е знаково. Просто не може да му се отрече таланта и завладяващата игра, която го нарежда в челната листа на големите съвременни актьори. За ролите му – те са безспорни. Просто продължавайте да гледате филмите му. А за обратната страна на славата му – тази на скандалджия и чешит, е, едното върви с другото. Важното е каква следа оставя зад себе си.

Мисли и цитати от негови интервюта:

Ако трябва да избирам между Паркинсон и Алцхаймер, бих избрал Паркинсон-а. По-добре е да разлееш малко уиски по панталона си, отколкото да забравиш, къде си оставил цялата бутилка.

Няма нищо срамно в това да си признае човек, че има нужда от любов. Когато погледна назад към моите връзки, виждам, че не съм бил обичан. Бил съм просто заблуден.

Мисля че, е нужно всичко да се опита, преди да си тръгнеш.

Каквото било, било. Затова сега имам това, което имам. Навярно, можех да имам и повече. Навярно можех да имам и по-малко – кой знае?

Ако ми се появи възможност да променя нещо в света, аз винаги съм готов да го направя.Ние живеем в такова интересно и не твърде просто време! И да не участваме във всичко това, което се твори около нас, означава да изпуснем възможността да направим живота си по-пълен.Ако твърде много хора приличат на вас, вие правите нещо не както трябва.

В Холивуд хората правят кино като обичайна стока. Подобно на салами.

С Чавес

Никога не ме съблазнявала кариерата.

В един момент реших да изоставя киното и не се снимах цели пет години. Дойде при мен Дъстин Хофман и ми каза: „Не си приключил с нищо, просто си разочарован.“ Уцели право в целта. Тогава сам започнах да пиша сценарии и да правя филми. Така открих свободата, която търсех като актьор. Да съм режисьор и сценарист ми дава възможност сам да създавам атмосферата, в която ще живея в следващите няколко години. 

Какво означава да бъдеш знаменитост? Питайте красавиците от Ню Йорк, Ел Ей или Рим. Те искат да те изядат. Изпиват те с поглед. И това не е свързано с понятието знаменитост. Това показва само, че хората имат доста сериозни личностни проблеми.

Живеем в пуританско общество от лицемери. И това невероятно ме разстройва, дотам, че чувствам ненавист към собствения си живот.

Презираме нарцисизма, който ни заобикаля, защото го виждаме в себе си. Нашата култура приветства всичко, освен скромността.

Аз, както и вие, сме една от малките точици, които се виждат от прозореца на самолета. Осъзнавам това всеки ден. И ми харесва.

Ние имаме минута, за да живеем на тази земя. Странно е да мислим, че можем да променим нещо. 

Аз съм просто поредният идиот, който си мисли, че е добър човек.

vlastta.bg