Connect with us

България

Кога лекарството може да е по-опасно от болестта

Публикувана

на

Историята ни показва, че често дори най-добрите намерения, придружени от привидно добри идеи, не осигуряват щастлив край и че в много случаи „доброто намерение“ не е достатъчно. Би Би Си коментира няколко случая от историята.

Помислете например за една от мерките, които различни градове по света са предприели през годините, за да се справят с проблема със замърсяването на околната среда.

Случаят с Мексико Сити може да ви е познат.

В края на 80-те години управлението на мегаполиса, чието качество на въздуха е толкова тревожно, че е описано като „прелюдия към екологична Хирошима“, постановяват всеки зимен ден, когато замърсяването е най-тежко – 20% от автомобилите да не се движат. Това, което определя кои превозни средства са ограничени са последните цифри на номера. Програмата, известна като „Днес няма да се движиш“, влиза в сила на 20 ноември 1989 г. с две ясни цели: намаляване тревожните нива на замърсяване и редуциране на автомобилния трафик

В мексиканската столица има система за мониторинг на атмосферата, която отчита качеството на въздуха според индекс, наречен IMECA (съкращението от Metropolitan Index of Air Quality).

IMECA използва 5 категории, които достигат ниво „изключително лошо“ при надвишаване на 200 точки. Е, през 8 дни на 1991 г. и 11 дни на 1992 г., с вече действащата програма „Днес няма да се движиш“, са отчетени най-критичните нива на замърсяване, регистрирани в историята със стойности от 300 точки. Оказва се, че нуждите на хората не се променят по заповед на правителството. Колкото и населението да иска по-чист въздух, все пак трябва да стигне до работа, да ходи на училище и т.н.

Така че резултатът от „Днес няма да се движиш“ не е това, което законодателите очакват: въпреки че някои споделят коли или пътуват с обществен транспорт, както се очаква, други взимат такси, които са по-замърсяващи от средните автомобили.

И не само това: има такива, които купуват друга кола с друг номер и в много случаи второто превозно средство е с по-лошо качество и следователно замърсяването на въздуха на града става с много по-висока скорост.

Разбира се, това не е краят на историята: програмата е модифицирана и е в сила и до днес.

Но тази първа фаза е не само пример за онези нежелани последици, толкова често срещани в живота и икономиката, но и за специфичен тип от тях: тези, които се случват, когато предложеното решение в крайна сметка влошава проблема, който е бил предназначен да бъде решен.

Това не е просто изненадващ отрицателен резултат, той е обратното на предвиденото.

Феноменът понякога се нарича „сгрешени стимули“, но икономистите имат друго име за този тип още по-силни непредвидени последици: „Ефектът Кобра“.

Терминът е измислен от германския икономист Хорст Зиберт в едноименната му книга от 2001 г., вдъхновена от епизод, случил се в Индия, когато все още е „бижуто в короната на Британската империя“.

Столицата, Ню Делхи, страда от нападение на кобри, проблем, който очевидно се нуждае от бързо решение, тъй като наред с други неща, той може да бъде фатален.

Колониалното правителство излиза с решение: предлага щедра награда за всяка мъртва кобра, която им бъде предадена. Блестящо!
Предложението предизвиква интензивен лов, който ефективно намалява броя на тези отровни змии. Само след известно време се случва нещо, което започна да озадачава властите. Кобри вече не се вижддат по улиците на града, но въпреки това те продължаваха да плащат толкова много или дори повече награди.

Това, което се е случва е, че когато става по-трудно да се намерят змии в града, хората стават предприемчиви. Те започнали да ги отглеждат в домовете си, за да могат да ги убият и да продължат да получават парите, които правителството предлага.

Когато властите разбират какво се случва, прекратяват стимулите. Тъй като змиите са безполезни, хората просто ги пускат и Делхи отново е завладян от опасните змии … само в по-голям брой.

Не изглежда ли всяка една от тези истории като урок ?

Праволинейното мислене е ограничено и никога не трябва да се подценява сложността на системата или човешката изобретателност.

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2020
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
Advertisement