Connect with us

Водещи новини

Камю: Всеки живот, посветен на преследването на пари е смърт…

Публикувана

на

На 4 януари 1960 г. умира френският писател екзистенциалист и философ АлберКамю.

Той се ражда в Алжир. Учи задочно в Алжирския университет и завършва философия през 1937 г. През 1935 г. основава „Театър на труда“ (преименуван през 1937 г. на „Театър на отбора“), който просъществува до 1939 г. Сътрудничи на леви вестници като „Алже Репюбликен“ и „Соар Репюбликен“.

През 1940 г. започва работа за вестник „Пари Соар“. Заедно с редакцията на „Пари Соар“ той се премества в Бордо. През същия период довършва първите си книги „Чужденецът“ и „Митът за Сизиф“. През следващите години Камю се включва във Френската съпротива с псевдонима Бошар и участва в издаването на вестник „Комба“. Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с Жан-Пол Сартр. След войната се включва в обкръжението му и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. Критичното отношение на Камю към комунизма постепенно охлажда отношенията му със Сартр.

През 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години. През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек“, философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателно скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и той се концентрира върху преводи на пиеси. През 1957 г. Албер Камю получава Нобелова награда за литература за есето „Размишления за гилотината“, насочено срещу смъртното наказание. Умира на 4 януари през 1960 г. В Париж.

Според Камю да бъдеш бунтовник е вътрешно човешко призвание. Да се бориш срещу несправедливостта е това, което прави живота струващ си да се живее. Той набляга на факта, че макар да няма причина за надежда, в никакъв случай не трябва да има и отчаяние. Тези теми сякаш изглеждат по-подходящи за древни трагедии, отколкото за политически теории. Философът ни подканя да не богоговеем пред страданието, а да се изправяме срещу неправдата. „В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято”, казва Камю.

Вижте няколко мисли на френския писател, които потвърждават това:

1. Ние сме създадени да творим, да обичаме, да побеждаваме – което означава, че сме създадени да живеем в мир. Но войната ни кара да изгубим всичко това и да се превърнем в нещо, което не сме.

2. В живота всяка минута крие в себе си чудо и вечна младост.

3. Всеки живот, посветен на преследването на пари е смърт.

4. Не е вярно, че сърцето остарява, просто тялото създава тази илюзия.

5. Гениалността може да се окаже просто един мимолетен шанс. Само работата и волята могат да й дадат живот и да я превърнат в слава.

6. Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.

7. Всяко поколение се счита призвано да преправя мира.

8. Когато религията се съединява с политиката, се ражда инквизицията.

9. Който нищо не дава, той няма нищо. Най-голямото нещастие не е в това, че не те обичат, а в това, че ти самият не обичаш.

10. По-добре да си свободен бедняк, отколкото богат роб. Разбира се, хората искат да бъдат и богати, и свободни. И затова понякога стават бедни роби.

11. Неизбежно е само едно нещо – смъртта. Във временното пространство, което отделя раждането от смъртта, няма нищо предопределено – всичко може да се промени, може дори да се спре войната и да живееш в мир, ако го желаеш както трябва – много силно и продължително.

12. Вечното изкушение, против което непрекъснато водя изтощителна борба, е цинизмът.

13. Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

14. Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.

15. Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

16. Почтеността не се нуждае от правила.

17. Животът е сумата на всички твои избори.

18. Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

19. Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.

vlastta.bg

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

Advertisement