Два различни тричленни състава на Върховния административен съд обявиха за нищожни части от акта на Министерския съвет, свързан със санкциите по Закона „Магнитски“, съобщиха от съда. Това се е случило по две от 62-те дела, заведени в съда по казуса. Става дума за жалби на майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева и на „Интернюз 98“ ООД, в което съдружници са съпругата на Васил Божков Елена Динева и „Нове интернал“ ЕООД.
За нищожни са обявени точки 1, 3 и 6 от решението на служебния кабинет от 4 юни 2021 г. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица – Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков.
Първа точка от въпросното решение гласи, че се създава постоянна работна група, която в спешен порядък да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от САЩ. Изредено е и кой трябва да влезе в списъка на асоциираните лица. Третата точка регламентира, че черният списък се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП. Шестата точка казва, че министрите и другите органи на изпълнителната власт трябва да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от черните списъци и да не влизат в нови взаимоотношения.
Аргументът на магистратите е, че глобалният закон „Магнитски“ би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая няма. Затова законът „Магнитски“ няма пряко приложение на територията на България. ВАС смята още, че правителството не е било компетентно да приеме решението за създаването и поддържането на черните списъци.
Върховните магистрати разглеждат и европейски регламент по темата. Регламентът дава основание на съда да приеме, че държавите от ЕС са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение, предвид, че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и т.н. Това означава, че решение, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, няма да бъде признато на територията на ЕС.
Съдът подчертава и че решението на правителството е прието и при очевидно нарушение на правото на защита на лицата, доколкото при или след включването им в списъците не им е предоставена никаква информация. Няма и процедура за изслушване на засегнатите. Липсват данни, които позволяват и да се приеме, че кабинетът е информирал засегнатите за приетите срещу тях факти и обстоятелства, обосноваващи първоначалното включване на имената им в списъците и налагането на предвидените от него ограничителни мерки.
ВАС цитира и практика на Съда на ЕС в Люксембург и подчертава, че приемането на мерки от подобен род следва да бъде изненадващо и те да се прилагат незабавно, но те трябва да бъдат отново в контекста на правото на съюза. Съдът на ЕС изрично подчертава, че намеса в основни права може да е легитимна, но трябва да е при спазване правото на защита, правото на участие и информираност на лицата за мерките, които ще се вземат спрямо тях и на какви основания.
Актовете на тричленните състави не са окончателни и може да се атакуват пред 5-членен състав на съда.
Още по време на управлението на служебното правителство бе обявено, че се подготвя закон, който да уреди последиците от американските санкции. И редовният кабинет сега е дал заявка, че ще внесе такъв законопроект.
