Единствената и неповторима Кехлибарена стая!
През 1701 Фридрих I, след като самоволно се коронясал за пруски крал, поръчал да бъдат изработени кехлибарени панели, за да облицова с тях една от стаите на двореца в Шарлотенхоф. Те били направени от датския майстор Готфрид Волфрам.
Готовите панели не останали задълго в Шарлотенхоф. През 1716 Фридрих Вилхелм I, син на Фридрих Ι, подарил това съкровище на Петър Велики. Прусия имала нужда от силен съюзник като Русия, която малко преди това е победила Швеция, и този скъп дар скрепил съюзничеството им.
Кехлибарената стая била разглобена и опакована в 18 големи сандъка и транспортирана до Санкт Петербург. През 1755 г. императрица Елисавета Петровна заповядала да преместят Кехлибарената стая в Царское село.
От Берлин Фридрих ΙΙ изпратил още балтийски кехлибар. Помещението в Царское село, което щяло да е новата Кехлибарена стая, било в пъти по-голямо от това в Прусия. Италианският архитект Бартоломео Растрели се справил със задачата по дизайна, като добавил позлатена дърворезба, картини и огледала.
В първоначалният си вид Кехлибарената стая представлявала пано от 55 m², което съдържало повече от 6 тона кехлибар. Кехлибарената стая добила окончателния си вид през 1770 г.
По време на Втората Световна Война Кехлибарената стая изчезва, и никога повече не е виждана.
Има много противоречиви сведения и теории относно съдбата и. Според различните варианти, тя е разрушена при бомбардировки, скрита в подземен бункер в Кьонигсберг, заровена в мините в планините по чешко-полско-немската граница, или е натоварена на нацистки кораб или подводница, която е потопена от съветски сили в Балтийско море.
През 1997 г. италианска каменна мозайка, която е била една от четирите, с които е била декорирана Кехлибарената стая, се появява в Западна Германия като собственост на семейството на войник, който е опаковал Кехлибарената стая.
Днес Кехлибарената стая е напълно възстановена по снимки и спомени, и е достъпна за всеобщо възхищение!
