Драматичната история на един неоготически замък в Крим/снимки/

Замъкът Лястовиче гнездо е декоративен замък, разположен в Гаспра, малко градче с минерални извори – между селищата Ялта и Алупка на Кримския полуостров. Построен е на върха на 40-метровата скала Аврора в неоготически стил от руски архитект между 1911 и 1912 г.

Едва ли някой днес би повярвал, че през 1911 г. на това място е имало дървена къща, която един немски барон купува, за да построи на мястото й този величествен неоготически замък с драматична история.

Всъщност, постройки по южния бряг на Крим започнали да строят още в края на 18-и век.

Особено внимание привличала т.нар. Аврорина скала, която се извисявала над морската шир и предоставяла широка панорама.

Първият, който решил да си построи дом на това място, бил един генерал – ветеран от Руско-турската война. Той кръстил дървената си едноетажна вила „Замъкът на любовта“. Именно нея по-късно купил немският барон фон Щайнгел.

„Замъкът на любовта“ от онова време са запечатили в картините си знаменити майстори на четката като Айвазовски, Боголюбов, Лагорио и много други художници.

След смъртта на генерала, дървената вила била продадена на един член на градската управа на Ялта, на име Алберт Тобин.

Той започнал реконструкция на постройката и я „прекръстил“ на „Лястовиче гнездо“.

Тобин не успял да завърши ремонта. Внезапно и по някакви негови си причини, решил да продаде вилата на една богата дама от Москва – Анна Рахманова.

Тя пък започнала всичко отначало – на мястото на дървената къща решила да построи каменен замък.

Но и Рахманова не довършва плановете си – продава имота на нефтения бос барон фон Щайнгел.

Поглед

Именно немският барон успява да построи малкия готически замък през 1912 г. Постройката е дело на известния по онова време московски архитект А.В. Шервуд.

Той буквално направил чудо – върху малката площ от всичко на всичко 20 метра дължина и 10 метра ширина, издигнал замък, висок 12 метра.

Баронът не жалел средства за строежа на замъка. За изграждането му били използвани сив кримски и жълт евпаторийски камък.

През юли 1914 г. обаче започва Първата световна война, и баронът се връща в родината си.

Преди да си замине, продава „Лястовиче гнездо“ на един търговец, на име Шелапутин, който вероятно за да смъкне цената, се шегувал, замъкът изглежда така, като че ли всеки момент ще падне във водата?…

Тук са

Но всъщност такова било мнението и на специалисти. Много архитекти говорели, че замъкът има множество конструктивни недостатъци.

Според тях за това била виновна комбинацията от два кубически елемента и плоска призма.

Особено интересна е и вътрешността на замъка. В парадната зала има много камини, полилеи от бронз, инкрустации и дърворезбован таван с дракони. Целият замък е изпълнен с множество гербове от минали векове.

Вероятно се питате за какво е използвал този странен замък търговецът Шелапутин? – Направил го ресторант!…

Няма дума, човекът правилно преценил, че мястото, с широката панорамна гледка над морето, предоставя възможност за добра печалба. Само че скоро след като открил ресторанта, Шелапутин умрял в Швейцария.

Замъкът придобили наследниците му.

Те скоро разбрали, че времето не е за ресторанти, пък били те и с толкова рядка романтична гледка.

Времето било смутно. След Първата световна, последвала Гражданската война. Дошла новата власт и тя национализирала имението на Шелапутини.

И замъкът пак станал ресторант с открита тераса и работел в това си предназначение до 1927 г., докато не бил ударен от разрушителното Ялтенско земетресение.

„Лястовиче гнездо“ устоял на земетръса, макар отломки от замъка да паднали в морето. Наложило се да го реконструират, но частично.

Съветската власт решила да го ползва за библиотека на един санаториум в региона. И тя просъществувала кратко, защото разрухата съвсем огънала „авариралата“ сграда и тя станала опасна.

Чак в края на 60-те години на миналия век започват работите по основния ремонт на „Лястовиче гнездо“.

Специалисти укрепват фундамента, правят някои изменения по фасадата и вътрешните помещения на сградата, под постройката прокарват антисеизмични пояси.

Замъкът продължава да е привлекателна дестинация за много туристи, любопитни към тайнствената му и многострадална история.

Но, ако трябва да бъдем честни, и новата политическа обстановка, май не вещае спокойни времена за това място, кръстено някога с романтичното име „Лястовиче гнездо“.