„Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта“ – казват българите.
Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики – един от най-видните богослови и радетели за чистотата на християнската вяра.
Роден през 295 г., на 23-годишна възраст Атанасий е ръкоположен за дякон. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу бързо набиращата популярност по това време арианска ерес в християнството, която отрича Бог Отец и Иисус Христос да имат една и съща фундаментална природа и разглежда Сина като по-нисше същество от Отеца. Позицията му допринася за обявяването на арианството за ерес на Първия Никейски събор, но му донася множество врагове и на няколко пъти е съден. Прекарва 15 от всичките си 47 години епископско служение в изгнание. Умира на 2 май 373 г.
Празникът е известен като Атанасовден, а имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Антон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, те работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. В ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци“. Питите се дупчат отгоре, за да не се „надупчват“ децата от шарка.
Иди си, зимо, идвай лято!
По традиция от времената, когато Атанасовден се е празнувал по стар стил и е бил в самия край на януари, денят е наричан „сред зима“, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива. Вярвало се е, че св. Атанас се качва на своя бял кон, облича бяла копринена риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!“.
Какво се прави на Атанасовден за късмет?
Атанасовден е не само църковен празник, но и личен за именниците, както и празник от родния фолклор. Като народен празник Атанасовден е познат, подобно на Антоновден, отбелязван ден по-рано – на 17 януари, като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно с Антоновден празникът е посветен и на здравето и най-вече на предпазването от шарката и чумата, която народът вярвал, че държи далеч от домовете чрез обредите и ритуалите, характерни за Атанасовден. Какво се прави на Атанасовден за късмет, за да не се отърват семействата от здраве през цялата година, е въпрос, който разкрива характерните обреди за празника.
Късметът в онези времена е бил еднозначен на здраве. Хората се бояли от чумата толкова, че не смеели да я назоват по име, а я наричали Лелята. За да я омилостивят и държат далеч от домовете си, те изпълнявали редица обреди и обичаи и приготвяли обредна трапеза за здраве и късмет. В центъра на тази трапеза била черна кокошка, заколена като курбан за Лелята и приготвена с ориз, за да я омилостивят и да не покосява хората. Перата на кокошката не се изхвърлят. Хората вярвали, че те имат целебна и магическа сила и ги пазели като очите си. От кокошката раздавали за здраве на съседи и близки с думите „Свети Танас да помага!“ и с вярата, че светецът пази хората от най-страшните и смъртоносни болести.
На Атанасовден традиционно се меси и поднася на трапезата обредна содена питка, която домакините дупчат с вилица, за да не надупчи шарката телата на децата.
Пак за здраве и късмет в някои райони, ако времето позволява, момите и ергените връзват люлки по поляните, носят се песни и закачки, играят се хора.
На Атанасовден се коли курбан и за здравето на животните – на овните, който се раздава на общоселско събиране като част от ритуалите за късмет през годината.
За да стоят болестите далеч от хората, тъй като сред народа битува вярването, че те се събират на Антоновден и тръгват по хората на Атанасовден, жените не работят и на двата празника. Забранени са шиенето, плетенето, домакинската работа освен тази, която е свързана с обредите и приготвянето на обредните ястия. Жените не трябва да пипат и вълна, тъй като според народните представи и вярвания там спи чумата, която никой не иска да събуди.
За здраве и късмет в някои части от страната се пали огън и се прескача.
vlastta.bg
