„Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта“ – казват българите.
Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики – един от най-видните богослови и радетели за чистотата на християнската вяра.
Роден през 295 г., на 23-годишна възраст Атанасий е ръкоположен за дякон. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу бързо набиращата популярност по това време арианска ерес в християнството, която отрича Бог Отец и Иисус Христос да имат една и съща фундаментална природа и разглежда Сина като по-нисше същество от Отеца. Позицията му допринася за обявяването на арианството за ерес на Първия Никейски събор, но му донася множество врагове и на няколко пъти е съден. Прекарва 15 от всичките си 47 години епископско служение в изгнание. Умира на 2 май 373 г.
Празникът е известен като Атанасовден, а имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Антон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, те работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. В ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци“. Питите се дупчат отгоре, за да не се „надупчват“ децата от шарка.
Иди си, зимо, идвай лято!
По традиция от времената, когато Атанасовден се е празнувал по стар стил и е бил в самия край на януари, денят е наричан „сред зима“, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива. Вярвало се е, че св. Атанас се качва на своя бял кон, облича бяла копринена риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!“.
vlastta.bg
