Connect with us

България

Днес е Европейски ден за памет на жертвите на тоталитарните режими

Публикувана

на

С приемането на 23 август за Ден в памет на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век Европейският парламент през 2008 г. постави равенство между националсоциализма, фашизма и комунизма

Днес, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия,  фашисткия и комунистическия режими.

Тайното съглашение между Сталин и Хитлер

На този ден през 1939 г. в Москва Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.

Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между Москва и Берлин.

За първи път 23 август е предложен да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

Решението на Европейския парламент за 23 август

През септември 2008 г. Европейският парламент приема декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.

В декларацията се посочва, че Пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи.

Членовете на Европейския парламент подчертават, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.

Обявяването в България на 23 август

На 18 септември 2008 г. българското 40-то Народно събрание приема решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП.

На 27 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание приема решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.

В България няма мемориално място, където да се отдаде почит към жертвите на всички тоталитарни режими. От 2010 г. панихида в памет на жертвите на тоталитарните режими се извършва пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК в столицата. Днес там от 11 часа също ще бъдат почетени жертвите на тоталитарното управление на БКП.

Черната статистика на жертвите на тоталитарните комунстически режими

Трудно е да се посочат точни цифри на жертвите на тоталитарните режими в света, но съществуват приблизителни цифри, които не се нуждаят от коментар.

Общата цифра доближава 100 милиона убити души. Жертвите на националсоциализма в Германия са между 9 и 11 млн. души.

Черната класация на тоталитарните режими отрежда първите три места на Мао Дзъдун, Йосиф Сталин и Адолф Хитлер с избитите по време на тяхното управление милиони хора.

Жертвите в България

В България липсва точна статистика на жертвите на комунистическия терор. Повечето изследователи и историци приемат, че само през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд между 25 000 и 30 000 души. През февруари 1991 г. министърът на вътрешните работи Христо Данов обявява пред Народното събрание цифрата от 25 000 убити и безследно изчезнали.

Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при  паралел с броя на жертвите в периода 1923-1944 г. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5632 души – убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там.

Между 1941-1944 г.  357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 г. са правени и от Музея на революционното движение в България, създаден и ръководен от БКП.

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

януари 2021
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Advertisement