Честит 3-ти март, българи!

На 3 март България отбелязва своя национален празник – 143 години от подписването на Санстефанския мирен договор, който слага край на Руско-турската война и формално възстановява България на картата на Европа. 

Няколко месеца след Сан Стефано е свикан Берлинският международен конгрес, който преначертава границите на новата българска държава и я разделя на две части. Едва след Съединението през септември 1885 г. Княжество България и Източна Румелия (дотогава автономна част от Османската империя) стават общ субект. Независимостта на новата българска държава е обявена през 1908 г.

Традиционно честванията за 3 март се свързват с поднасяне на цветя пред Паметника на свободата при Шипка. Проходът при старопланинския връх е към мястото, на което се води една от най-важните битки в Руско-турската война през август 1877 г. и в чиято отбрана се включват дружините на Българското опълчение.

Президентът Румен Радев ще вземе участие в церемонията на Шипка от 11:10 ч., като малко по-късно председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще поднесе венец пред Паметника на свободата на върха.

В София от 10 ч. ще бъде отслужена панихида по повод 143-та годишнина от Освобождението. Богослуженията ще бъдат оглавени от мелнишкия епископ Герасим, белоградчишкия епископ Поликарп и др. духовници. В 11 ч. ще се проведе церемония по издигане на националния флаг при паметника на Незнайния воин, в която ще се включи вицепрезидентът Илияна Йотова.

В 18:30 ч. на площад „Народно събрание“ ще се състои тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България, като държавният глава ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия.

Заради събитията в центъра на София е въведена забрана за престоя и паркирането на пътни превозни средства в района на храма „Св. Александър Невски“ и старата сграда на парламента.

Националният военноисторически музей ще отбележи Трети март с експозиция, посветена на борбата за освобождението на България. Заради Covid-мерките за сигурност, ще работи само външната експозиция на Музея от 10.00 до 17.00 часа с обичайната си входна такса. На 40 декара площ посетителите ще имат възможност да разгледат реликви от Руско-турската война – представители на полевата и обсадната артилерия. Филиалите на НВИМ – Парк-музей „Владислав Варненчик“ и Военноморски музей във Варна и Музея на авиацията в Крумово също ще работят с обичайното си работно време и входни такси.

Борисов използва повода, за да отчете, че днес България преминава през сериозно изпитание заради пандемията, която е сложила „спирачки на възходящото развитие на страната“. 

„През изминалата година заедно издържахме тежкия стрес тест, на който беше подложен целият свят. Сега с общи усилия можем да се изправим отново на крака и да продължим демократичното развитие на държавата, така че тя да работи още по-добре в интерес на всички български граждани. Единствено пречка са конфронтацията и липсата на разбирателство, които са пагубни за обществото ни – тях трябва да избягваме на всяка цена и да не допускаме техните превъплъщения да ни разколебават. Предстоят ни месеци на възстановяване и след това нелека борба за повече просперитет за България и българските граждани. Сигурен съм, че ще бъдем заедно в тази голяма кауза и с много работа за пореден път ще докажем, че българите днес сме достойни наследници на завета на нашите предци“, пише той

По традиция и  Google поздрави българските граждани за Трети март, като смени обичайното лого на търсачката си с анимиран doodle с националния флаг.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

Иван Вазов, 11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: “Търчете! Тамо са раите!”

И ордите тръгват с викове сърдити,

и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

Насипи налитат и падат, и мрат; –

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаен, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всички нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: “Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!”

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва – гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

“България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!”

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,

всяко нещо – удар, всяка душа – плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

“Грабайте телата!” някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч…

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки…

Йоще миг – ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

vlastta.bg