България отбелязва националния си празник – деня на Освобождението.
Преди 141 г. на този ден (19 февруари по стар стил) през 1878 г. Русия и Турция подписват Сан-Стефанския мирен договор, който предвижда възстановяването на Княжество България. Този ден е свързан с идеала за Санстефанска България, територията, на която живеят всички етнически българи, но която никога не се реализира на дело.
Причините за това са много. Една от тях се крие в т.нар. „Райхщадско споразумение“, подписано между Русия и Австро-Унгария още през 1876 година.Преди да започне Руско-турската война двете империи си разделят сферите на влияние на Балканския полуостров.
В точка 2 Русия се ангажира, ако постигне победа над Турция, да не съдейства на Балканите да се създаде голяма балканска държава. Санстефанският мирен договор предвижда именно това – независимо Княжество България, с площ от около 170 хиляди квадратни километра.
На 3 март в Сан Стефано няма представители на българското опълчение, дало 3 456 жертви по време на войната. Съдбата на българите се решава от Великите сили, като това е само началото на поредица договори, в които българите нямат думата.
Всъщност Санстефанският мирен договор е само предварителен договор, с който се слага край на войната. Истинския договор се постига на Берлинския конгрес, когато радостта от Освобождението бързо помръква. Великобритания и Австро-Унгария не разрешават създаването на княжество България с по-голяма площ. Русия е знаела, че това е невъзможно заради подписаното Райхщадско споразумение. Но то е умело крито от обществеността дълги години.
Днес хиляди ще се отправят към Шипка, където ще наблюдават възстановка на боевете. На този ден българите по цял свят си спомнят за героите, борили се за свободата ни, извоювана след 500 г. робство.
Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани. Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.
След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г., по повод на стогодишнината на събитието, на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата. (19 февруари стар стил) през 1878 г. На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството.
Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.
Празничната програма
Начало на официалните тържества ще бъде дадено в 11 ч. в София с тържествената церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин. По време на изпълнението на националния химн ще бъде изпълнен артилерийски салют от 20 залпа. Те ще бъдат произведени от 122 мм артилерийска батарея от състава на Националната гвардейска част, разположена в Княжеската градина. От 12 часа пред сградата на администрацията на президента Националната гвардейска част ще извърши смяна на почетния гвардейски караул. Навсякъде в страната празникът ще бъде отбелязан с църковни ритуали, поднасяне на венци и цветя на паметниците от Руско-турската война, празнични шествия и концерти.
Очаква се по традиция мнозина да отбележат празника при Паметника на свободата на връх Свети Никола (Шипка). Честването ще започне в 11.00 часа със заупокойна панихида, която ще бъде отслужена от Великотърновския митрополит Григорий. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще произнесе слово, ще приеме строя на почетния караул и ще поднесе цветя на паметника на историческия връх. В ритуала ще участват военнослужещи от 61-ва Стрямска механизирана бригада. Ще присъства министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Община Габрово осигурява безплатен транспорт до върха, а МВР пренасочва транзитно преминаващите от прохода „Шипка“ към Прохода на републиката. Над 40 регионални и национални музеи и няколко галерии от цяла България се представят в първия по рода си „Салон на музеите“. Военноисторическият музей в София ще покаже оригинални знамена на опълчението, сред които и Самарското знаме. Входът ще е безплатен на празника.
В 18.30 часа на пл. „Народно събрание“ в София ще се състои тържествената заря-проверка. В нея ще
участват Гвардейският представителен духов оркестър, представителни блокове от състава на Националната гвардейска част, военни формирования 28 860 – Горна Малина, 42 600 – Мусачево, 22 320 – Божурище и знаменен взвод със знамената-светини – Самарско знаме, Щандарт на 1-ви конен полк, Знаме на 23- ти пехотен Шипченски полк, Знаме на 15-ти пехотен Ломски полк, Знаме на 13-ти пехотен Рилски полк, Знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк, Знаме на 30-ти пехотен Шейновски полк и Знаме на 6-ти пехотен Търновски полк. Командващ зарята е бригаден генерал Валентин Кръстев – началник на щаба на Съвместното командване на силите. Президентът Румен Радев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще произнесе слово. По-късно вечерта държавният глава ще е домакин на прием в чест на празника.
vlastta.bg
БългарияПреди 16 часа