България чества 113 години независимост – старият нов български празник

България отбелязва днес 113 години от обявяването на своята независимост. Тя е провъзгласена на 22 септември 1908 г. с манифест на княз Фердинанд в църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, а след това е обявена и в крепостта Царевец.

По традиция и днес старопрестолният град ще бъде център на тържествата за годишнината. В честванията във Велико Търново ще се включат президентът Румен Радев и служебният премиер Стефан Янев.

Празничните прояви започват с тържествена литургия, която великотърновският митрополит Григорий ще отслужи в църквата „Св. 40 мъченици“. След това в крепостта Царевец от 10:30 ч. държавният глава и върховен главнокомандващ Румен Радев ще участва във военния ритуал по издигане на националния флаг.

За значимостта на празника историкът проф. Милко Палангурски заяви: „Празник на съзряването, защото както нациите, така и държавите, и обратно, имат нужда от израстване и намиране на своето място в политическия, културния и обществен живот на света.“

Заради противоепидемичните мерки вечерната заря проверка е отменена. Честванията във Велико Търново ще завършат с излъчване на аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“ и с илюминации на паметника на Асеневци.

Какво отбелязваме на 22 септември?

22 септември 1908 година е денят, в който княз Фердинанд I Български, управляващ от 1887 година дотогава васалното на Османската империя Княжество България, провъзгласява подписан от него и правителството на премиера Александър Малинов манифест.

В манифеста, който е прочетен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, се обявява, че България е независимо Българско Царство и се призовава този акт да намери одобрението на Великите Сили (за българите от края на 19 век това са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия – държавите, които не позволяват създаването на младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 година). В манифеста се призовава още за „съчувствието на целия просветен свят“.

Самият Фердинанд се самообявява за Цар на българите, възстановявайки титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската държава.

Как се празнува Независимостта през годините

След Първата световна война празникът е честван едновременно с коронацията на цар Борис III (3 октомври 1918) по нов стил – на 5 октомври.

Колкото и да е невероятно по време на комунистическия режим Денят на Независимостта е обявен за фашистки празник, защото е свързан с монархията, и се прави всичко възможно да бъде забравен. Честванията му са възстановени едва през 1998 година.

По тази причина Денят на Независимостта е един от най-младите празници в най-новата история на България.

vlastta.bg