В цялата си хилядолетна история човечеството е тачило цветята и се е научило да използва техния символичен език.
Откак свят светува най-светли празници се празнуват с гирлянди, венци и букети от стръкове живи цветя. А има и един ден в годината – Цветница (Връбница, според православния християнски календар той се чества винаги в неделята преди Великден), който сам е посветен на цветята и се превръща в апотеоз на тези пъстроцветни творения. В Англия, Франция и Германия Денят на цветята се празнува в първия ден на най-цветния месец – май.
У нас Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклин ден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри.
Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV век.
В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Старите легенди разказват, че цветята са ни дадени като подарък от боговете.
Затова в тях се крие някакво вълшебство и тайнственост.
Според стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.
На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.
Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.
Какво се слага на трапезата?
Какво да сготвим за празника:
Салата от спанак и репички
Необходими продукти
1400 г пресен спанак
150 г репички
1/3 чаша зехтин или олио
1 лимон
1 ч.л. горчица
мъничко чесън на дребно
пипер
сол
Начин на приготвяне
За предпочитане е листата на спанака да се накъсат, вместо да се нарежат на ситно. Така ще останат по-дълго време свежи. Репичките се режат на тънки филийки.
Всички продукти се смесват в съд с капак и добре се разбъркват.
Салатата се подправя непосредствено преди сервирането й на масата.
Сулка със зеленчуци по попски
Необходими продукти
- 1 бр. риба
- 2 глави лук
- 3 бр. моркови
- 400 г гъби
- лимони
- зехтин
- сол
- черен пипер
- девесил
- розмарин
Начин на приготвяне
Рибата се почиства и овкусява. Оставя се за 30 минути.
Лукът, морковите и гъбите се нарязват и с тях се покрива дъното на тавата.
Сулката се разстила върху зеленчуците с кожата нагоре. Налива се вода.
Рибата се полива със зехтина.
Пече се 30-40 минути.
Спаначник
Необходими продукти:
кори за баница – 500 г
спанак – 250 г
сирене – 350 г
масло – 50 г
олио – 50 мл
кисело мляко – 300 г
брашно – 3 с.л.
яйца – 4 бр.
бакпулвер – 1 ч.л.
прясно мляко – 120 мл
Начин на приготвяне:
В голяма купа разбийте яйцата, заедно с прясното мляко, киселото мляко, брашното и бакпулвера. Миксирайте добре. Наситнете спанака и сиренето.
Вземете кора, намазнете я и сложете от плънката, спанак и сирене. И така, докато корите привършат. Останалата смес се сипва отгоре на навитите на охлюв кори за баница. Пече се на 180 градуса за около 30 минути.
vlastta.bg
