Антиевропейските сили могат да са втори в Европарламента

Независимо дали Великобритания ще участва в евроизборите, антиевропейските партии вероятно ще станат втората по големина група в Европейския парламент с до 35% от местата, се посочва в изследване на Европейския съвет за външна политика.

Според него след изборите Европейският парламент ще бъде много по-различен. „Голямата коалиция“ между Европейската народна партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (С&Д) вече няма да има мнозинство и затова тези политически семейства ще трябва да работят с други групи.

Прогнозите за местата са базирани на данни от февруари и март от национални и европейски социологически проучвания. Разглеждат се сценарии със и без участието на Великобритания.

Според анализа без британските депутати ЕНП ще има 189 места (от сегашните 217), С&Д – 123 (от 187), АЛДЕ (плюс „Република, напред“ на Еманюел Макрон) – 106 (в момента само АЛДЕ има 68 места, партията на Макрон няма евродепутати), Европа на нациите и свободата/Европейски алианс на хората и нациите – 89 (от 37), Европейска обединена левица/Северна зелена левица – 56 (от 52), Зелени/Европейски свободен алианс – 52 (няма промяна), Европейските консерватори и реформисти – 51 (от 75), Европа на свободата и пряката демокрация – 26 (от 41 места).

Ако и Великобритания участва местата са следните: ЕНП – 182, С&Д – 140, АЛДЕ (плюс „Република, напред“) – 106, Европа на нациите и свободата/Европейски алианс на хората и нациите – 86, Зелени/Европейски свободен алианс – 61, Европейска обединена левица/Северна зелена левица – 55, Европейските консерватори и реформисти – 57, Европа на свободата и пряката демокрация – 51.

Коалиции

В изследването се разглеждат няколко възможни коалиции между отделните групи: голяма коалиция (ЕНП и С&Д), ляв блок (С&Д, Зелени/Европейски свободен алианс, Европейска обединена левица), центристки блок (АЛДЕ и „Република, напред“), десен блок (ЕНП и Европейски консерватори и реформисти) и антиевропейци (Европейски консерватори и реформисти, Европа на свободата и пряката демокрация, Европейски алианс на хората и нациите, независими и Европейска обединена левица).

Със или без британско участие, има голяма вероятност антиевропейските партии да сформират втората по големина коалиция в Европейския парламент. И при двата сценария левият, десният и антиевропейският блок биха съставлявали приблизително една трета от парламента.

Според анализа следващият Европарламент ще бъде добре балансиран между съперничещите си групи, защото левият блок се очаква да има 34%, а десният (включващ ЕНП и Европейски консерватори и реформисти) – 32%. Антиевропейската група Европа на свободата и пряката демокрация ще има 20% заедно с независимите партии. Ако към този блок обаче се добавят Европейските консерватори и реформисти и Северна зелена левица, те достигат 35%.

Ако Великобритания участва в изборите, вероятно левият блок, включващ социалдемократите, Европейска обединена левица/Северна обединена левица и Зелените, ще бъде малко по-голям от десния блок. Ако Великобритания не участва, десният блок ще остане най-голямата група в Европейския парламент, следван от антиевропейските партии. При силно представяне на крайнодесните антиимигрантски формации обаче унгарският премиер Виктор Орбан може да реши да изкара партията си „Фидес“ от ЕНП, за да работи с антиевропейски сили. Това може да накара някои по-десни партии в ЕНП също да се отцепят от групата.

И в двата сценария центристкият блок (АЛДЕ и „Република, напред“), изглежда, ще бъде най-малката, но все пак важна сила. Как и с кого блокът ще избере да работи в следващия Европарламент ще бъде от ключово значение.

В заключение се посочва, че антиевропейските партии ще се представят силно на евроизборите. Има явна възможност те да могат да сформират втората по големина група в парламента. Центристката коалиция ще има ключова роля за постигането на сделки между групите. Не е задължително да настъпят големи промени в ЕС след евроизборите. Антиевропейските сили представляват разнообразна група от крайнолявото и крайнодясното политическо пространство, а приоритетите им най-често се основават на националните им политики. Способността им да работят заедно като група далеч не е доказана.