Connect with us

България

30 години от преврата на 10 ноември

Публикувана

на

На 10 ноември 1989 г., преди 30 години, започва преходът към демокрация и пазарна икономика у нас, след като комунистическият диктатор Тодор Живков подава оставка след 35 години начело на БКП и държавата.

Пред партийните си другари той казва, че ще подаде оставка. Но на пленума, който започва сутринта на 10 ноември, Живков очевидно се надява да му се размине. Произнася доклад за преустройството на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“ и дори не изглежда притеснен. По-късно е дадена е почивка, по време на която вече мълвата, че се очаква Живков да бъде свален от власт, се разпространява.

Според свидетелства на тогавашни високопоставени партийни функционери, Политбюро е обсъдило и решило без присъствието на Живков на 9 ноември освобождането му от партийните и държавните постове.

За нов генерален секретар на БКП е предложен Петър Младенов – най-дългогодишният външен министър на страната.

Още на 11 ноември потисканата до този момент опозиция се активизира. В редакцията на сп. „Социологическа мисъл“ се събират 50-на души от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и „Екогласност“. Сред тях е бъдещият първи демократично избран президент – д-р Желю Желев.

„Имаше слухове за движение на танкове към София, за опасност от съпротива на генерали и приближени на Живков. Тогава думата „демокрация“ още не можеше да се произнася свободно, да не говорим за „Долу БКП!“. Този лозунг се появи чак в началото на януари 1990 г.“, разказва Димитър Луджев, едно от главните действащи лица в началото на прехода.

Въпреки това, решават да направят митинг в подкрепа на демокрацията и политическите и икономически реформи. На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по националната телевизията, Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

Още на другия ден се провежда първият свободен митинг, организиран от КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“, на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски“. В тези условия Петър Младенов поема курс към пълно отричане на режима, към който е бил част дотогава.

Плахи стъпки към демокрацията

На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС). Месец по-късно започват консултации между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на „кръгла маса“ за мирен преход. „Кръглата маса“ заседава от 16 януари до 15 май 1990 г. и приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на Конституцията и законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание (ВНС).

На 3 април 1990 г. парламентът избира Петър Младенов за президент (председател) на България. В този ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). Изборите за седмо ВНС през юни са спечелени от БСП. СДС оспорва резултата и започва протести, подкрепени и от студентите, които в крайна сметка водят до свалянето на Младенов. Под натиска им и заради прословутата реплика „По-добре е танковете да дойдат“, той подава оставка на 6 юли 1990 г.

Новата стара власт продължава да се опитва да се разграничи от Тодор Живков, който само два месеца се радва на оставените му екстри – персонална пенсия, охрана, „Мерцедес“ и вила. На 18 януари 1990 г. той е арестуван. На 4 септември 1992 г. Върховният съд му налага присъда от 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат – за жилища, коли и др. На 9 февруари 1996 г. обаче Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.

Първите свободни и демократични избори след над 45 години комунистически режим се провеждат повече от половин година след това – на 10 и 17 юни 1990 г.

На 5 август 1998 г. Тодор Живков умира.

След смъртта му са прекратени и другите дела, заведени срещу него – за фонд „Москва“, за раздадени помощи на компартии и държави от Третия свят и за Възродителния процес.

 

На 1 август 1990 г. ВНС избира Желю Желев за президент. Две години по-късно той печели първите демократични избори. Немалко българи и до днес не мислят, че преходът е завършил успешно, някои дори си спомнят с носталгия за Тодор Живков.

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни