Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже. Намира се на границата между Северна Македония и Гърция. В превод от турски език неговото име означава „Господар на върховете“.
От края на август до октомври 1916 г. се превръща в арена на ожесточени сражения. Срещу него настъпва цяла сръбска дивизия с 50 тежки оръдия и много минохвъргачки. Отбранява се от 5 дружини и 4 батареи от 11 пехотен Сливенски полк. 46 дни върхът е забулен в барутни облаци, раздиран от огнените мълнии на експлозиите.
Окопите са сринати, ходовете за съобщения са заличени, телените мрежи са разкъсани, закритията са съборени. И когато противникът решава, че на върха не е останал жив човек, тръгва самоуверено в атака. Окопите на защитниците – преди миг пусти, изведнъж оживяват и посрещат врага с пушечен и картечен огън.
Атакуващите вериги на сърбите се свличат в дълбоките долове. И така ден и нощ българските войници отбиват 60 атаки на противника, който ги надвишава десеторно по численост. Сърбите 60 пъти атакуват върха и 60 пъти са принудени да отстъпят в безпорядък пред българската твърдост и мъжество. Жертвите и за двете страни са огромни.
В края на август на Каймакчалан се качват малко над 6000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Повече от 8000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината.
Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2525 до 2532 m. На съвременните карти височината на Каймакчалан е само 2521 m. Разликата е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху Господаря на върховете всеки ден се взривявали от 10 до 50 000 оръдейни гранати и той изгубил между 4 и 11 m от височината си!
Поклон пред българските войни, отбранявали свещената българска земя на всяка цена!
