Много са причините, поради които Израел не е готов да преговаря за Голанските възвишения. Най-важната от тях е сигурността. Друг не по-малко важен аргумент е водата от заснеженото плато. От гледна точка на международното право признаването от САЩ на израелския суверенитет над Голанските възвишения може и да е оспорван акт, но политически то не променя нищо – защото Израел така или иначе няма никакво намерение да връща стратегически важното плато. За него то е незаменимо.
Голанските възвишения, завладяни от Израел през 1967 и анексирани през 1981, според международното право все още се числят към Сирия. Доналд Тръмп обаче обяви, че те били израелски. Това е опасен и глупав ход. (23.03.20
Какво щастие за Израел е това, че не бяха доведени докрай водените преди две десетилетия индиректни преговори със Сирия за връщане на Голанските възвишения. Тогавашният израелски министър-председател Ехуд Олмерт беше готов на териториални отстъпки.
След войната Йом Кипур (арабско-израелския конфликт от 1973 година) границата със Сирия винаги е била е най-сигурната от всички израелски граници. Но днес нещата са други – оттатък границата със Сирия позиции са заели водените от Иран милиции. Подкрепяното от Иран движение Хамас обстрелва Израел от ивицата Газа, а ракетният арсенал на Хизбула в Ливан представлява друга заплаха за страната. Затова Израел на всяка цена трябва да предотврати отварянето на трети фронт – на Голанските възвишения. Израелският премиер Бенямин Нетаняху не е далеч от истината като казва, че Иран ще се появи на брега на Галилейското езеро (Генисаретско), ако израелската армия не защитава страната от Голанските възвишения.
Сирийската армия също обстрелваше израелски градове от Голанските възвишения, докато Израел на ги завладя по време на Шестдневната война през 1967 година. Шест години по-късно, по време на войната Йом Кипур, на Голанските възвишения се състоя едно от най-големите танкови сражения в историята на Близкия изток: навлезлите на Голанските възвишения 1400 сирийски танка бяха отблъснати и Сирия претърпя тежко поражение. Такъв е и законът на войната – започнеш ли война, която си загубил, губиш също и територии.
Казано по друг начин – анексираните през 1981 година Голански възвишения подобряват сигурността на Израел. Освен това те са важен източник на вода, тъй като извиращите от тях реки се вливат в Галилейското езеро – най-големия сладководен резервоар за Израел.
Стъпката на американския президент да признае израелската анексия има и съответната политическа цена: решението на Доналд Тръмп да премести американското посолство в Израел от Тел Авив в Ерусалим разбуни духовете в страните от Персийския залив, които през последните години се бяха сближили с Израел. Сега ня тях ще им е много трудно да подкрепят някакъв американски план за прекратяване на конфликта между Израел и палестинците. И в този смисъл изобщо не можем да очакваме скорошен край на този конфликт.
vlastta.bg
