Защо са непредвидими изборите във Великобритания

Борис Джонсън, който си постави за цел да осъществи Брекзит на всяка цена, осигури на Великобритания първите й декемврийски избори от 1923 г. досега. На пръв поглед изглежда, че резултатът от гласуването ще намали несигурността, в която тъне страната от провеждането на референдума за излизане от ЕС през 2016 г., пише Крис Ханрити, преподавател в Royal Holloway, University of London в статия за „Политико“.

Консервативната партия на Джонсън, получаваща подкрепа между 36 и 41 процента, има удобна преднина от 15-17 процентни пункта пред Лейбъристката партия, според две проучвания от тази седмица. С такива проценти торите може да очакват удобно мнозинство – достатъчно, за да бъде приета сделката за Брекзит , която правителството договори с ЕС през октомври.

Проблемът им е, че тази подкрепа в социологическите проучвания днес не е задължително да се превърне в гласове през декември. Дали партията ще успее да запази преднината си в следващите пет седмици и как тази преднина ще се отрази върху местата в парламента далеч не е сигурно.

Има няколко причини, поради които никой не трябва да твърди, че е способен уверено да предвиди резултата от предстоящите избори.

На първо място, много по-вероятно от който и да е предишен момент в британската следвоенна история е гласоподавателите да сменят предпочитанията си. Екипът, изготвил Британското изборно изследване, установи, че на последните две гласувания (през 2015 г. и 2017 г.) между една трета и две пети от избирателите са сменили партиите, за които са гласували, между изборите.

Често е трудно да се предвиди кои ще са тези избиратели. През 2010 г. Лейбъристката партия например смяташе Шотландия за една от своите крепости. През 2015 г. много голям дял от избирателите й се обърнаха към Шотландската национална партия. Няма гаранция, че и на следващите избори хората няма отново ще променят позицията си.

Сегашните проучвания показват, че има висок процент променящи предпочитанията си хора. Докато на изборите през 2017 г. Консервативната и Лейбъристката партия спечелиха 84% от гласовете (комбиниран дял, който не са достигали от „добрите стари времена“ на двупартийна политика), последните проучвания показват, че тези две партии сега ще спечелят малко над 60% от гласовете. Останалите 40% отиват за либералдемократите и Партията на Брекзит.

Тъй като избирателите имат по-голямо желание да сменят партиите, е по-вероятно и да са по-податливи на политически кампании. Преди изборите през 2017 г. консерваторите имаха катастрофална кампания – за шест седмици преднина от 20 процентни пункта се стопи до едва два. В лицето на премиера Борис Джонсън сега те има по-добър водач на кампанията от бившия лидер на торите Тереза Мей. Но предвид че неговият законопроект за оттеглянето от ЕС ще е под по-засилено наблюдение, опозицията може да намери куп начини да атакува плановете му.

И ако е трудно да се каже колко гласове ще поучи всяка партия в деня на изборите, още по-трудно е да се определи от къде ще дойдат те.

Във Великобритания кандидатът с най-много гласове в даден район, печели място. Една партия може и да получи голям дял от гласовете, но да не спечели никакви места, защото вотът се разпределя равномерно в цялата страна. Това изглежда ще е съдбата на Партията на Брекзит, която в проучванията получава между 11 и 13 процента, но е малко вероятно да спечели място.

Прогнозирането на разпределението на гласовете ще е критично важно, за да се предвиди дела на местата на всяка партия. Но и тук има сериозни трудности.

През по-голямата част от следвоенния период политическите анализатори приемат, че избирателните райони се държат предимно без промяна. Когато дадена партия подобри дела на гласовете си с два или три процента, делът на гласовете й се вдига с два или три процента във всеки избирателен район.

Тази система често работи добре. Не това обаче се случи през 2017 г. На изборите тогава консерваторите се представиха много по-добре в области, гласували за излизане от ЕС. Лейбъристите се представиха много по-добре в области, гласували за оставане. Тази тенденция може да продължи през 2019 г. или ситуацията да се върне към обичайното.

Разпространението на анкети по време на кампанията и техният ефект върху поведението на избирателите ще добавят още един усложняващ фактор.

Тъй като много избиратели се идентифицират повече с гласа си за оставане или напускане на ЕС, отколкото с политическа партия, и тъй като нито една партия не обхваща целия вот за оставане или напускане, е вероятно хората да гласуват „тактически“ и да търсят партията, която има най-голям шанс да спечели в техния район.

Политиците ще опитат да се възползват от това. Партията на Брекзит ще опита да отнеме поддръжници на напускането от консерваторите. Либералдемократите ще искат да убедят желаещите оставане в ЕС, че политиката на лейбъристите за Брекзит просто имитира тази на консерваторите.

Примамените от тези по-малки партии британци ще искат да знаят дали те имат реален шанс да спечелят тяхното място или трябва да гласуват тактически за втората най-добра опция.