Бизнес
Защо е важен заводът на „Фолксваген “ за България и готови ли сме за него
Публикувана
преди 6 годинина
От
Ива Оприкова
Конкурентната битка между България, Румъния, Сърбия и Турция за новия завод на „Фолксваген” се изостря.
София и Белград се готвят да строят пътища и да дадат терени, обещавайки пълно съдействие на германския автомобилен гигант. А за Турция лобира бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.
При този тип инвестиции обикновено печели този, които даде най-много на инвеститора. Така стоят нещата в цял свят. Очакванията на инвеститори от ранга на „Фолксваген” е за безплатни терени, готова инфраструктура, осигурена квалифицирана работна ръка, данъчни облекчения и дори държавни помощи.
Това е начинът, по който Турция, Румъния, Чехия, Словакия и Унгария се сдобиха с автомобилни заводи на западни гиганти.
Последно пред миналата година Унгария привлече Бе Ем Ве като инвеститор. Германската компания реши да построи първия си от 20 години насам нов завод в държава от Европейския съюз край Дебрецен. Инвестицията се оценява на около 1 милиард евро. Очаква се да бъдат открити 1000 нови работни места, заети пряко в производството. А според медийни публикации унгарското правителство е заделило 100 млн. евро, предоставяйки и безплатно инфраструктура и терен за строеж, за да привлече инвестицията на германската компания.
Производството на автомобили е капиталоемко. Инвестицията е дългосрочна. Такъв завод обикновено води със себе си множество свързани производства, логистика и снабдяване. Така че ползите за икономика са огромни и далеч надхвърлят заетите пряко в предприятието и плащания данък върху печалбите.
В страна като България един завод за сглобяване на автомобили на „Фолксваген” би дал огромен тласък на инженерните технологии и индустриалното производство като цяло.
За разлика от предишни инвестиции в заводи за автомобили на българска територия, в случая става въпрос за огромна компания с установени пазари в Европа и по света. Новата фабрика на „Фолксваген” ще трябва да поддържа сравнително ниски разходи за производство и доставка в дългосрочен план. Ето защо членството на България в единния европейски пазар се явява сериозно предимство.
Целта на най-големия производител на автомобили в Германия е да осигури плавно преминаване на основните си производствени линии към електрически коли. За това компанията ще инвестира 34 млрд. евро само в следващите 3 години.
В новия завод в Източна Европа, за който се конкурират Сърбия, Румъния, Турция и България, ще се сглобяват „Шкода Карок” и „Сеат Атека”. В предприятието ще работят между 4000 и 5000 служители. Като се очаква то да произвежда годишно около 20000 автомобила.
Ако бъде построен в България заводът пряко ще създава повече стойност за икономиката, отколкото целия селскостопански сектор и строителството, взети заедно.
В конкурентната битка между България, Румъния, Сърбия и Турция за новия завод на „Фолксваген” се изостря.
София и Белград се готвят да строят пътища и да дадат терени, обещавайки пълно съдействие на германския автомобилен гигант. А за Турция лобира бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.
При този тип инвестиции обикновено печели този, които даде най-много на инвеститора. Така стоят нещата в цял свят. Очакванията на инвеститори от ранга на „Фолксваген” е за безплатни терени, готова инфраструктура, осигурена квалифицирана работна ръка, данъчни облекчения и дори държавни помощи.
Това е начинът, по който Турция, Румъния, Чехия, Словакия и Унгария се сдобиха с автомобилни заводи на западни гиганти.
Последно пред миналата година Унгария привлече БМВ като инвеститор. Германската компания реши да построи първия си от 20 години насам нов завод в държава от Европейския съюз край Дебрецен. Инвестицията се оценява на около 1 милиард евро. Очаква се да бъдат открити 1000 нови работни места, заети пряко в производството. А според медийни публикации унгарското правителство е заделило 100 млн. евро, предоставяйки и безплатно инфраструктура и терен за строеж, за да привлече инвестицията на германската компания.
Производството на автомобили е капиталоемко. Инвестицията е дългосрочна. Такъв завод обикновено води със себе си множество свързани производства, логистика и снабдяване. Така че ползите за икономика са огромни и далеч надхвърлят заетите пряко в предприятието и плащания данък върху печалбите.
В страна като България един завод за сглобяване на автомобили на „Фолксваген” би дал огромен тласък на инженерните технологии и индустриалното производство като цяло.
За разлика от предишни инвестиции в заводи за автомобили на българска територия, в случая става въпрос за огромна компания с установени пазари в Европа и по света. Новата фабрика на „Фолксваген” ще трябва да поддържа сравнително ниски разходи за производство и доставка в дългосрочен план. Ето защо членството на България в единния европейски пазар се явява сериозно предимство.
Целта на най-големия производител на автомобили в Германия е да осигури плавно преминаване на основните си производствени линии към електрически коли. За това компанията ще инвестира 34 млрд. евро само в следващите 3 години.
В новия завод в Източна Европа, за който се конкурират Сърбия, Румъния, Турция и България, ще се сглобяват „Шкода Карок” и „Сеат Атека”. В предприятието ще работят между 4000 и 5000 служители. Като се очаква то да произвежда годишно около 200 000 автомобила.
Ако бъде построен в България заводът пряко ще създава повече стойност за икономиката, отколкото целия селскостопански сектор и строителството, взети заедно.
В конкурентната битка за новия завод на германския гигант „Фолксваген” в неделя с коментари в медиите се включиха президентът Румен Радев и предшественикът му Росен Плевнелиев.
Първо Радев заяви в Асеновград, че за целта е имал ползотворни разговори с федералния президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер при посещението му в България през април тази година.
„Изрично по мое настояване посетихме водещо германско предприятие и то в района на Пловдив, за да може чрез германските медии да стигне до широката немска общественост посланието, че нашият модел на икономическо сътрудничество е успешен и че България е надеждна и перспективна дестинация”, каза Румен Радев и допълни, че във връзка с това преди дни е получил обнадеждаващо писмо от Щайнмайер. „Всичко това е изцяло в подкрепа на българското правителство. Ще бъда първият, който ще поздрави кабинета, когато сключи договор със стратегически инвеститор”.
Коментар направи и Плевнелиев, който посочи, че Румен Радев и неговият екип нямат нищо общо с преговорите с „Фолксваген”.
„По отношение на изказването на президента Румен Радев, че специално за завода на „Фолксваген“ той е поканил германския президент, трябва да отбележим, че в това негово изказване много често има „аз, аз и аз”. Мисля, че трябва да гледаме фактите, а те са, че в делегацията на немския президент нямаше никакъв представител на концерна на „Фолксваген”, коментира Плевнелиев.
Той добави, че представители на „Шкода”, която е дъщерна компания на „Фолксваген”, преговарят с правителството и с Автомобилния клъстер вече повече от година. „Ние водим преговори ежеседмично – това е повече от година. И е добре да се знае от обществото, че президентът Радев и неговият екип нямат нищо общо”.
Извън политически борби обаче, доколко България е готова да приеме евентуално един нов голям завод на „Фолксваген”, още повече, че за инвестицията се конкурират и Румъния, Сърбия и Турция? Всяка от тези три държави изтъква като свое предимство развитата автомобилна индустрия.
България обаче също има такава. В страната работят предприятия на над 300 производители на автомобилни компоненти, образувайки добре развита мрежа от доставчици за индустрията, сочат данните на „Автомобилен клъстер България” и БАСКОМ.
Годишният оборот на предприятията в сектора е повече от 2,5 млрд. евро (4,89 млрд. лв.), като в тях работят над 50 000 квалифицирани служители. За сравнение по данните на НСИ оборотът на пазара на недвижими имоти в страната за 2017 г. е 2,88 млрд. лв.
В България действат 22 изследователски центъра в областта на автомобилната индустрия.
Редица германски доставчици за автомобилната индустрия вече за избрали нашата страна. Само през 2018 г. това направиха „Леони”, Восс”, „Бадер”, „Кьостлер”. „Ем Де Електроникс” и др.
Вече в 8 от всеки 10 европейски автомобила има части, произведени в България.
Гигантът „Бош” избра София през 2018 г. за огромния си автомобилен център за научноизследователска и развойна дейност с повече от 1000 инженери, фокусирани върху разработването на изкуствен интелект.
Годишното проучване на Германско-българската търговско-промишлена палата за 2018 г. показва, че 90% от немските фирми отново ще решат да инвестират в България, ако решението трябва да бъде взето днес. Това е един от най-високите положителни резултати в цяла Централна и Източна Европа.
Също така повече от 12 000 български ИТ компании допринасят за почти 77% от всички изнесени в България телекомуникационни, компютърни и информационни услуги. Като един от най-развитите сектори на българската икономика, заедно с автомобилния, ИТ индустрията ще допринесе изключително за едно бъдещо производство на автомобили, включително за въвеждане на изкуствен интелект, автономно шофиране и електронна мобилност.
По темата

Може да ви хареса!

Приятелски огън: Божанков в остра полемика с бащата на Кирил Петков за оставката

Кметът на София: Въпросът е г-н Петков единствен ли беше, за да бъде сам вчера…

Борисов не изключва да работи с Асен Василев и Делян Пеевски за президентските избори

Кирил Петков подава оставка като съпредседател и депутат на ПП-ДБ

Касим Дал: Предателят на каузата ДПС е един и се казва Ахмед Доган. А Пеевски много бързо ще изгори…(Видео)
Календар
П | В | С | Ч | П | С | Н |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
28 | 29 | 30 | 31 |