“Ние сме древен народ с хилядолетна история. За съжаление, не ни познават от най-добрата ни
страна. В Америка, ако питате, ще кажат – стреляли по папата”, заяви преди около месец
премиерът Бойко Борисов по време на обиколка в Пловдив заедно с ръководството на фондация
“Америка за България” и група американски журналисти.
А това стана при представянето на Епископската базилика на Филипопол, чиито мозайки бяха
реставрирани с подкрепата на “Америка за България”, дарила 13 млн. лв.
Макар и да е малко известно, но смело може да твърдим, че в исторически план заслугата за
самото съществуване на съвременна България е на водещата световна нация отвъд океана.
И ако в наши дни за някого подобно твърдение може да прозвучи пресилено, единствената
причина се крие в попадането на страната ни в орбитата на двата най-зловещи тоталитарни
режима на ХХ век, които с враждебното си отношение към САЩ са се постарали да изтрият
познанието за американските заслуги към нашия народ.
По конюнктурни съображения и с позиции на правителства, свързани с наложени отвън и, за
щастие, вече отречени идеологии, у нас незаслужено е забравено приятелството между двата
народа.
А преди стотина години специалното отношение на американците към нас е добре известно на
всички българи. То е документирано и признато не само от всички наши възрожденци, а и от
първите държавници на двата народа. През ХIХ и в началото на ХХ век американците са известни
като българофили в такава степен, че останалите балкански народи дори ни завиждат за тази
уникална подкрепа.
Българската просвета и съвременната книжнина водят началото си и пряко, и косвено от
американската мисионерска дейност. Като истински продължители на делото на Кирил и Методий
идеалистично настроени американци се заемат, и то безкористно, да подкрепят Възраждането на изстрадалия под чуждо владичество български народ.
На никоя друга държава освен може би на Русия България не дължи повече за своето културно
възраждане и политическо освобождение. Всичко започва от дейността на американските
мисионери, благодарение на чиято дейност днес България се радва на политическа и църковна
независимост. През 1839 г. американският религиозен съвет на мисиите решава да изпрати
първите протестантски мисионери в Османската империя, чието правителство им разрешава да
проповядват сред християнското население.
Ревностните проповедници много бързо откриват, че българите се отличават сред другите християнски народи като най-будни, ученолюбиви и трудолюбиви, и бързо спечелват симпатиите и съчувствието им. Въодушевен от тези добродетели, един от мисионерите – д-р Илаяс Ригз, бързо научава български и много скоро след това, през 1843 г., вече публикува първата граматика на български език, предназначена за чужденци. Веднага след това
той се заема и с грандиозен труд – да преведе Свещеното писание на български. Така под негово
ръководство и коректура са преведени Евангелието от Неофит Рилски през 1840 г. и цялата
Библия, отпечатана в Цариград през 1871 г.
Под председателството на същия д-р Ригз са работили по превода на Библията и д-р Албърт Лонг, Христо Сечанов, както и Петко Р. Славейков.
Американецът Ригз е бил вдъхновител и съветник и на първия български журналист Константин
Фотинов, който под влияние на мисионерите в тяхната “първа българска печатница” е издавал
своя “Любословие” в Смирна (днешен Измир) още през 1844 г.
С делото си д-р Ригз и д-р Лонг не само правят Библията достъпна за българите, но техният
превод има два много важни резултата. Първият е културно-образователен, тъй като този превод
фактически дава нормата на книжовния новобългарски език. Другият е духовно-образователен –
преводът ляга в основата на всички наши синодални библейски издания – тоест от него се учат и
духовниците, и миряните на Христовото учение.
А когато княз Александър Батенберг награждава Уошбърн и Лонг от Робърт колеж, той се обръща
към тях с думите: “Господа, не ви удостоявам с тези ордени, за да ви лаская, а за да изразя на вас
и на вашите сътрудници моята благодарност за това, което сте направили за нашия народ. Ако не
бяха американските мисионери, днес нямаше да има България, нямаше да има и български княз
Искрената молитва, заради която Бог се смили над нас, възкресявайки сърцето на всеки българин,
получи своя отговор чрез мисионерите от САЩ.”
Още от 1864 г. мощно средство за просветителското дело на американските мисионери е и
вестник “Зорница”, най-старото печатно издание у нас. Още от създаването му издателите на
“Зорница” окуражават българските читатели, информират ги за пробуждането на общественото
мнение в западния свят.
Неоценима за освобождението ни от турско робство е и ролята на създадените от американци
Робърт колеж и Женски колеж в Цариград, които също са плод на безкористна помощ от страна на
американските мисионери. След Кримската война филантропът Кристофър Робърт решава да
основе християнски колеж в османската столица.
Създават се и американските училища в Пловдив и Стара Загора, после пренесени в Самоков и
София, както и останалите училища на Балканския полуостров. Девическите училища в Ловеч,
Стара Загора и Битоля също са играли важна роля в народната ни просвета. В годините преди
1878 г. и особено след това в националните училища в страната ни дълго време са използвани
американски учебници, преведени от мисионерите.
Възпитаници на Робърт колеж са били много бележити българи през първите десетилетия след
Освобождението. Министри като д-р Константин Стоилов, Михаил Маджаров, Иван Славейков,
Тодор Иванчев, Иван Пеев, Христо Тодоров, Александър Людсканов и др. Между тях няколко са
били министър-председатели или водачи на силни партии. Дипломати като П. Димитров, П. Матеев, К. Калчев, Иван Ст. Гешов, Ст. Панаретов са възпитаници на Робърт колеж. Не без причина цар Фердинанд по-късно ще нарече американското учебно заведение в Цариград “люлка на българските държавници”
