Коментари
За изтребителния фарс на НС
Публикувана
преди 6 годинина
От
Ива ОприковаНе може да се спори, че изтребителите модификация на F 16, които ще трябва да закупим, се превърнаха в синоним на нещо повече от скандал.
Не съм специалист по изтребители, за да си позволя да изразявам мнение по въпроса кой изтребител е най-добър за българската армия. Но си задавам следния въпрос – решението за мандата за преговори от страна на правителството ни с това на САЩ как може да бъде определено? Не мога да си отговоря на въпроса, защото в правомощията и задълженията на НС, които са уредени в Конституцията на Р.България, не намирам възможност за подобно решение. Говоря за чл.84 и чл.85 от Конституцията на Р.България. А твърдим, че живеем в правова държава. Управляващите ни убеждават през последните дни, че решението е политическо. Да, но в Конституцията няма и намек за това, че политическите аргументи могат да заместят правовите.
Защо се стигна до тази ситуация?
Възможен отговор на този въпрос е липсата на политическа и управленска култура в управляващите. Управляващите сами определиха условията пред желаещите да доставят изтребители за българската армия. Или както казва българския народ каквото си надробиш, това ще сърбаш. Когато си определил условия, които изискват решението да се позовава на експертиза, а в последния момент решаваш да замениш експертизата с политическо решение, какво ти остава? Остава ти едно решение – да търсиш политическа подкрепа.
И ако я намериш сред различни политически формации е добре. Но ако тази подкрепа се окаже единствено от ДПС ще получиш политически резултат за изтребители F 16, но може да се окаже, че си попаднал в тежка политическа прегръдка. Вярно, ДПС се позовават на своята евроатлантическа ориентация. Но в случая не става въпрос за евроатлантическа ориентация, а за трансатлантическа.
В случая с избор на изтребители управляващите доказаха, че нито могат да вземат законосъобразни управленски решения, нито могат да прокарват разумно политически решения. Така целият свят може да започне да определя този тип необясними решения като „българска работа“.
Дали „българската работа“ е символ за управляващите в България? Зевзеците биха отговорили следното:
„Те едни винетки не могат да оправят, а са тръгнали изтребители да купуват“.
Крайният политически резултат от този изтребителен фарс е свързан с:
-Прегръдката на Борисов и Каракачанов с ДПС.
-Изкарване на бял свят истината за т.н. излишък, който харчеха през годините правителствата на Борисов. Той се оказа залаганият постоянно бюджет за закупуване на изтребители, който обаче се харчеше с постановления на МС в края на годината за други дейности.
-Предпоставки България да търпи щети от европейските си партньори.
-Имитация на загриженост по повод националната ни сигурност, която да прикрие желанието да се провали възможната покупка на нови изтребители и да се продължи практиката заложените за това пари да се харчат като „излишък“.
Това, което се случи в НС трябва да се анализира в детайли. Да започнем с въпроса за съдбата на залаганите години наред средства за закупуване на изтребители и тяхното харчене като „бюджетен излишък“. Никой от управляващите не опроверга думите на Р.Гечев, че „бюджетният излишък“ е именно заложеният ежегоден бюджет за закупуване на изтребители и че този „бюджетен излишък“ се харчи приоритетно в общини на ГЕРБ и ДПС.
За това не бива да се учудваме, че тези две партии гласуваха заедно в НС и това решение. В същото време елементарните математически сметки показват, че с изхарченият през годините „бюджетен излишък“ България можеше да си закупи не 8 модернизирани изтребителя F 16, а вероятно много повече и то свръх модерни и то пак F, но не 16.
Следващият въпрос е свързан с това, дали гласувалите това решение наистина искат с тези пари да се закупят изтребители или да се създадат предпоставки, които да позволят тези пари да продължат да се харчат като „бюджетен излишък“?
На какво могат да разчитат желаещите да се продължи практиката парите за изтребители да се харчат като „бюджетен излишък“?
Могат да разчитат на следното:
-Политици да организират референдум с въпрос, който да блокира решението на НС.
-Швеция да потърси международен арбитраж.
-Швеция да наложи вето за приемане на България в Шенген.
-Швеция да поиска проверки на българските магистрали, които се строят и със средства на шведски данъкоплатци.
-Швеция да сигнализира ЕК за нерегламентирана държавна помощ, оказана от НС.
-Европейски партньори да заведат дела срещу България, тъй като и те са можели да участват с оферти, ако това решение на НС бе обявено в началото на процедурата.
-И т.н.
Навярно има досетливи политици и журналисти, които веднага ще припомнят на българите за обещанията, които доведоха Борисов на власт.
Тези обещания далеч не бяха свързани с обещания за прегръдки с ДПС. Когато трябваше да спечели властта Борисов през 2009г, той я получи, защото се обяви срещу баницата, за която говореше Доган. С подобна подкрепа решението на НС може да изглежда в очите на обикновените българи като решение за закупуване на баница. Дали ще има политици, които ще определят решението на НС като решение за закупуване на баница? Мисля, че ще има опашка от такива. Дори допускам, че представители на патриотични извънпарламентарни формации могат да поискат референдум по този въпрос – да се купува ли баницата или не? За тях това ще бъде звезден миг, който не биха си позволили да пропуснат.
С други думи с това решение на НС група политици демонстрира загриженост за националната ни сигурност и ангажименти към САЩ.
В същото време конструираха така процесите, че това решение на НС да бъде възпрепятствано максимално и продължително. И така хем да имат подкрепата на Големия брат, хем да продължи практиката за харчене на „бюджетния излишък“.
От думите на БСП и на Президента Радев разбираме, че ако още в началото на процедурата беше заложено условието – политическо решение, никой от тях не би се възпротивил. При тези обстоятелства наистина човек си задава въпроса защо бе организиран този фарс в НС? Дали този фарс не е организиран от наши български хитреци е въпрос на време да узнаем.
Aвтор: Петко Добрев – историк