Когато Микеланджело най-накрая завършва фреската на тавана на Сикстинската капела, която се счита за едно от най-известните произведения в историята на изкуството, кардиналите, отговарящи за творбите, остават с часове да гледат и да се възхищават на великолепната фреска.
След това се срещнали с Майстора на шедьовъра, но изразили недоволство. Разбира се, не от цялата работа, а от един детайл. Микеланджело показва процеса на сътворението на човека чрез пръстите на Бог и Адам, които се докосват. Кардиналите настоявали да няма докосване, а двата пръста да са отдалечени и даже повече: пръстът на Бог да е разтегнат максимално, но този на Адам, да е свит.
Прост детайл, но с удивителен смисъл: Бог е там, но решението да го достигне е на човека. Ако поискаш, опъни пръста си, докосни го, но ако не искаш, може да мине цял живот без да го докоснеш. Последната фаланга на пръста на Адам, свитата, това представлява свободната воля.
