Въвежда се регулация на виртуалните валути у нас

В края на юли (25.07.) парламентът гласува на първо четене законопроект за изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който в българското законодателство се въвеждат правилата на т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари.Законопроектът практически въвежда и първата регулация на дейности, свързани с виртуалните валути, с оглед предотвратяване на изпиране. Срокът за предложения преди второто четене на законопроекта от Народното събрание изтича на 16 септември, което означава, че сега е моментът за публична дискусия върху предложенията.

Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), приет през март м.г., въведе изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т. нар. Четвърта директива).

Междувременно на 19 юни 2018 г. в Официалния вестник на ЕС беше публикувана Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 (т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари). Тя влезе в сила на 9 юли 2018 г., като държавите членки следва да приведат националните си законодателства в съответствие с нея в срок до 10 януари 2020 г.

В изпълнение на това задължение и за целите на мерките за присъединяване на България към Валутния механизъм II (ERM II) и Банковия съюз бе сформирана междуведомствена работна група за транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 (Пета директива). Резултатът е именно изготвянето на настоящия законопроект.

Основните промени, въведени с Петата директива по отношение на борбата с изпирането на пари, са насочени към разширяване на правомощията за пряк достъп до информация и повишена прозрачност за действителните собственици и регулирането на виртуалните валути. Петата директива прави съществена законодателна стъпка, като въвежда легални дефиниции на две основни понятия, свързани със сделките с виртуални валути, а именно – на „виртуални валути“ и на „доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги„.

Виртуални валути – що е то

Според даденото в Директивата определение на „виртуални валути“ техните основни характеристики са:

1. Виртуалните валути са цифрово предоставяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или публичен орган
2. Виртуалните валути не са непременно свързани със законово установена валута и нямат правния статут на валута или на пари
3. Виртуалните валути се приемат от физическите или юридическите лица като средство за обмяна
4. Виртуалните валути могат да се прехвърлят, съхраняват и търгуват по електронен път.

Виртуалните валути следва да се отличават от електронните пари, от по-широкото понятие за „средства“ и от валути за електронни игри, които могат да бъдат използвани само в контекста на конкретни игри. Въпреки че виртуалните валути често може да се използват като платежно средство, те могат да бъдат използвани и за други цели и да намерят приложение като средства за обмяна, инвестиции, продукти за съхраняване на стойност или използване в онлайн казина. Целта на Петата директива е да обхване всички възможни приложения на виртуалните валути.

Доставчиците на портфейли

Според Петата директива доставчиците на портфейли са образувания, които предоставят услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.

До приемането на Директива (ЕС) 2018/843 доставчиците, участващи в предоставянето на услуги за обмяна между виртуални валути, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, не бяха задължени с единен европейски акт да идентифицират съмнителни дейности и да прилагат политики срещу изпирането на пари. Включването им в кръга на субектите, задължени да прилагат мерките срещу изпирането на пари, се разглежда като стъпка напред към ограничаване използването на виртуални валути от анонимни лица за престъпни цели. Нещо повече – с Петата директива се въвежда изискване към държавите членки да гарантират, че доставчиците на услуги за обмяна между виртуални валути и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, подлежат на лицензиране или регистрация, за да упражняват тази си дейност.

Публичен регистър в НАП

В изпълнение на задължението за транспониране на Петата директива приетите на първо четене изменения в ЗМИП предвиждат включването на нови категории задължени лица в чл. 4 от действащия закон, част от които са именно лицата, предоставящи по занятие услуги за обмяна между виртуални валути и „признати валути без златно покритие“, и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.

В съответствие с изискванията на директивата е предвидено, че тези категории лица ще подлежат на вписване в публичен регистър към Национална агенция по приходите (НАП) за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Условията и реда за вписването ще бъдат уредени в наредба на министъра на финансите, а такси ще се събират по тарифа, одобрена от Министерски съвет.

Вземайки предвид основните функции на НАП – администриране на данъци и осигурителни вноски, както и събирането на други публични и частни държавни вземания, не можем да не си зададем въпроса защо вносителят на законопроекта е избрал именно приходната агенция за воденето на предвидения регистър на лицата, предоставящи услуги по обмяна на виртуални валути и доставчиците на портфейли, предоставящи попечителски услуги, а не например Комисията за финансов надзор или Българската народна банка. Вероятно целта на вносителя е да постави акцент върху фискалния контрол на посочените дейности. В публично достъпните протоколи от заседанията на парламентарните комисии откриваме, че решението е взето на база проведени обсъждания с редица държави – членки на Европейския съюз, като Латвия, Австрия, Франция, Естония.

Проектът за промени в ЗМИП не сочи изискванията, на които едно лице следва да отговори, за да бъде вписано в регистъра на НАП. Надяваме се този пропуск да е целенасочен, а не случаен, съответно с бъдещата наредба на министъра на финансите да не бъдат заложени изисквания, представляващи по съществото си незаконосъобразен регистрационен режим.

Законопроектът въвежда още: забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сметки, сейфове и банкови сейфове на фиктивно име; съставяне на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности и уведомяване на Европейската комисия за него; конкретни мерки за разширена комплексна проверка по отношение на лица от държави, които не прилагат международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма; по-широки възможности за международен обмен на информация от страна на националните компетентни органи и други изисквания на Директива (ЕС) 2018/843.

Законодателното предложение като цяло е позитивна стъпка към изпълнението на задълженията на българската държава за въвеждане на Петата директива в националното законодателство. За съжаление, то все още не дава необходимата яснота за условията и реда за вписване в предвидения регистър на НАП на доставчиците на портфейли и на т.нар. криптоборси. Интересно е какво решение ще бъде възприето в наредбата на министъра на финансите – дали на регистрация ще подлежат само лица със седалище и адрес в България или и други лица, предоставящи тези услуги на българския пазар. Задължените лица от тази нова категория следва да предприемат и мерки за съответствие със ЗМИП – в това число да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, да извършат оценка на риска, да въведат процедури и инструменти за идентификация и проверка на клиентите си и др.