3-те безценни съда от най-старото съкровище в Европа – Вълчитрънското, за малко да се превърнат в златни коронки за зъби, ако не е била намесата на тогавашната плевенска полиция преди 95 г. Затова и част от предметите са повредени.
След случайното откриване на съкровището през 1924 г. от двама братя находките били захвърлени в мазето. След като се разбрало, че са от чисто злато, някои от малките дискове са били нарязани с лозарски ножици. „Зъболекари от Плевенско започнали да купуват ценния метал, за да правят коронки. Тогава обаче полицията бързо си е свършила работата и е спасила униката“, разказа директорът на Националния археологически музей с институт при БАН доц. Христо Попов.
13-те оригинални златни предмета от Вълчитрън са в центъра на емблематичната изложба „Преоткритият свят на стара Европа“ в Пловдив. Редом с тях са наредени още четири съкровища. Сред тях е и Панагюрското. То обаче е изложено на оригиналното си място, а останалите са обособени в отделна зала за праистория в археологическия музей. „Златото за изработката на сервиза от Вълчитрън е добивано от три различни находища. Предмените са били притежание на влиятелен човек от бронзовата епоха. Най-много се спори за тройния съд, който на две места е пробит. Вероятно за него е имало и горна част, която не е запазена“, разказа доц. Попов.
Прелюбопитна е историята и за най-големия съд, тежащ близо 4,5 кг. Понеже е бил зацапан с кал, първоначално откривателите са го ползвали за корито, в което хранели прасето. Шопарът дълго време се търкал в съда и той започнал да блести. В световната археологическа наука случаят е известен като „Златното прасе“. „Това, което е запазено от златния сервиз, не е малко. Да не забравяме, че той е на 3500 години“, посочи доц. Попов.
„Толкова съкровища на едно място е наистина впечатляващо. Градът се позлатява“, отбеляза кметът Иван Тотев. И напомни, че последния ден от изложбата съвпада с неговия рожден ден – 28 октомври. Хората могат да видят и съкровището от Хотница, Великотърновско. Съдържа 44 златни предмета – 39 халки, 4 апликации и 1 сипрала. Открито е в селища, а не в некропол, което го прави безценно за периода на късния халколит (4550 – 3900 г. пр. Хр.). Във витрините блестят и златни съкровища от Дъбене и Рупите. „В тази зала са представени предмети отпреди 5 хилядолетия“, обобщи директорът на музея доц. д-р Костадин Кисьов, с чиито усилия изложбата е факт.
„Неговата мечта се осъществи. Още през 2014 г. той се зарече, че ще направи в Пловдив най-хубавата археологическа експонация в годината на Европейската столица на културата”, коментира заместник-министърът на културата Амелия Гешева.
Кисьов обясни, че изложбата включва 250 експоната от най-ранната история на Пловдив и страната. Те показват, че българските земи са една от люлките на цивилизацията.
