Вълшебният Маастрихт /снимки/

Подобно е чувството, когато си в Холандия. Вместо книги, ти си заобиколен от високи, тесни сгради в различни цветове, типично европейски фасади и канали. Шумът от минаващи рояци колелета и техните звънчета не спира, кафенетата ехтят с гласовете на хора, а стичащата се по чашите и гърлата бира те примамва и ти да отпиеш няколко глътки. Няма град в Холандия, в който животът да не кипи – виждаш как те подминават и млади, и стари, и усмихнати, спокойни хора. Защото холандците са световноизвестни не само като най-високия народ в света (по информация на местен жител – б.а.), но и като едни от най-усмихнатите и уравновесени хора. И точно това прави пътуването приятно.
Нещо, което съм забелязала при пътуванията си, е, че туристите масово се насочват към столиците. Сякаш те са единственото, което си заслужава да се види в цялата страна. Така обаче туристът изпуска малките диаманти, скрити из земите и краищата на страната.

Същото е и в Холандия, където всички тичат към червените фенери и кофишоповете (магазини, в които се продава канабис – б.а.) на Амстердам. Това, на което малко хора обръщат внимание, е красивото минало на града. Всъщност Амстердам е наричан „Венеция на Севера” заради множеството си канали, които са под закрилата на ЮНЕСКО. Именно ей такива малки красоти ще ви открия в това си пътешествие, в което заедно ще обиколим южната част на Холандия, ровейки се във вълшебните кътчета на холандци.
Като типичен представител на зодия Лъв обичам да се водя по собствени правила, затова обиколката ми в Холандия започна не от другаде, а от Маастрихт. Градът е разположен в южната част на Холандия, а само на 1 час път с колело човек може да достигне и Белгия. От другата страна, той граничи с Германия.

Маастрихт е напоен с история.

Той е столицата на провинция Лимбург и днес се бори за лидерската позиция на най-стария град в Нидерландия. Гарата на града е малка, скромна и точно това я прави красива. В Маастрихт отново ще видите доста канали, високи сгради и разбира се, колоездачи, които следват свои правила за каране. Дотук типичният холандски град. Тръгнете ли към центъра обаче, ще се пренесете в миналото мигновено. Маастрихт има над 1600 райкшмонюментс или казано на български, сгради паметници, които са национално наследство. И изненада! Това е единственият холандски град, освен Амстердам, с толкова много исторически значими сгради. Нашата обиколка ще започне от река Маас, която преминава от Франция, през Белгия (освен ако не искате или да се посмеете здраво, или да замълчите в недоумение, препоръчвам да не говорите много за тази страна или нейните граждани пред холандци, тъй като самите те много обичат да наричат белгийците „тъпа версия на холандците“ – б.а.) и стига до холандска земя. Както може би се досетихте, градът е кръстен на реката, огромна, красива, величествена. Над нея има няколко моста и всеки един от тях разказва историята на своето време. Ще започна с

Моста Св. Серватий

(Св. Серватий е християнски светец, почитан от католиците патрон на Маастрихт и докато родното му място е неясно, то се знае, че е починал в този град и има базилика, кръстена на него и в Маастрихт, и в Дюселдорф, Германия– б.а.). Мостът Св. Серватий е най-старият в Холандия, но въпреки това, състоянието му е перфектно. Използва се и до ден-днешен, а гледката, която се открива от него, е сякаш излязла от приказките за Дядо Коледа и Черния Пийт (според холандците, днешният модерен образ на Дядо Коледа е базиран на образа на патрона на децата Св. Николай, чийто празник честваме на 6 декември. Според местните вярвания, Черният Пийт е помощникът на Дядо Коледа, което днес предизвиква противоречиви реакции – б.а.). Старите тухли, буйната река, градските светлини допринасят за създаването на една уютна холандска атмосфера. Но като всичко магическо, красотата на мястото се разкрива през нощта, когато няма колелета или шумни пешеходци. Вечерно време реката се превръща в отражение на нощното небе и в един момент започваш да губиш границата между горе и долу, между приказка и реалност. Точно до този мост е и по-модерният Хохъ Брух (букв. превод „Висок мост”- б.а.). Първото ми впечатление за него бе, че много ми напомня на всеки друг модерен мост по света и честно казано, не мога да кажа, че бях особено изненадана. Важното е, че който и мост да изберете, все ще се озовете от другата страна.
След като походите малко, ще попаднете на един от парковете, толкова голям и зелен, че сякаш вече не сте в града. На места в него можете да видите различни статуи и фигури на животни, включително и сграда на университет. Точно така, по средата на парка, в една ниска постройка, съдържаща максимум 3 стаи, е поместен факултет на Университета на Маастрихт. Какви късметлийци са младите холандци, които учат в толкова спокойна среда. Около парка има малки заведения, включително открити пекарни, примамващи с аромата си на прясно изпечен хляб. Ако сте в Маастрихт или в който и да е било град в провинция Лимбург, препоръчвам да опитате т. нар. влаай. Това е пай, обикновено пълен с боровинков пълнеж, и е местен специалитет. Към него може да прибавите и чокомел или както подсказва името – шоколадово мляко (честно казано, напитката има вкус на най-обикновено мляко с какао, но местните ми подсказаха, че е „типично холандско“ и нямаше как да не опитам – б.а.). След като обядвах в пекарната, продължих разходката си. Едно от любимите ми неща за Маастрихт е това, че дори да се шляете без цел, то пак ще попаднете на исторически значимо място. По същия начин аз се озовах пред

Портите на Ада

(букв. превод от холандското „Helpoort” – б.а.). Портите са най-старите в цялата страна, построени 1229 г. Те разполагат с две кули, в основата на които са оставени огромни черни оръдия. Стената е със свободен достъп и може да се качите на нея, а пред вас ще се открие красива гледка към мостовете и Маастрихт.
Нищо обаче не може да се сравни с гледката от кулата на Св. Ян (тя е част към готическа църква, построена в чест на Св. Йоан Кръстител – б.а.). Кулата е червена с цели 219 стъпала, извиващи се към върха й. По пътя нагоре има стаи за отдих, в които може да се насладите на картини, подредени в изложба. И като човек със страх от височини, мога да кажа, че още на 20-тото стъпало много се замислих дали да продължа. Стигайки върха обаче осъзнах, че бъхтенето и няколкото псувни, които излязоха от устата ми, си заслужаваха. Гледката беше уникална. Малки цветни сгради, къщички, улички и колички се движеха пред мен сякаш играех компютърна игра. Наистина красиво. А сега ми предстоеше слизането.
Както споменах в началото, това, което направи пътуването ми приятно, бяха хората. Силно впечатление ми направи това, че когато разговаряш с холандци за даден град, те не само знаят града, но и в коя провинция се намира. А това е особено полезно, когато искаш да научиш повече за традициите в даден регион. По този начин разбрах кои са важните забележителности, как да стигна до тях, какво да хапна и към кого да се обърна за помощ. Затова и моят съвет към любителите на пътуванията винаги ще бъде: не ходете само в столиците или забележителностите, а говорете с хората. Те са лицето на една страна и те са причината тя да изглежда по начина, по който изглежда. В случая на Холандия, това е страна с много канали, цветни сгради, лалета, колелета и усмихнати хора.

Катедралата, превърната в книжарница

Някъде в шопинг центъра на Маастрихт, сред множеството магазини, можете да намерите огромни порти, които по всичко личи, че не са на мястото си. Открехвайки ги обаче ще останете изненадани. Наместо тишина, тихото припукване на свещите и множеството столчета, вие ще видите огромна книжарница. С кафе в дъното. Това е катедрала, превърната в книжарницата на няколко етажа, наситена с книги от всички краища на света. След пазаруване, можете да пийнете чокомел в кафето и да се насладите на хубава атмосфера, за която допринасят цветните стъкла и стенописите по вътрешната страна на купола.