Преди десетилетие популярният журналист Димитри Иванов станал клиент на „Виваком“ за интернет – само и единствено за интернет. Тук е моментът да отбележим, че той няма телевизор. Навремето писа в седмичните си есета във в. „Сега“, че още в средата на 90-те години си е изхвърлил телевизора. И това не е поза, у тях наистина няма телевизор от 30 години. Но Димитри Иванов дни и нощи четеше из интернет. Затова сменяше доставчици, докато се спря на „Виваком“.
Цената му беше 20 лева месечно. Минаха години, тази цена стана висока за услугата. Димитри остаря и вече не е толкова активен на компютъра, поиска да сменим доставчика за по-евтино. Като негов съсед и колега му помагам за някои такива неща. Той вече едвам ходи, отидох в офис на „Виваком” да прекратя услугата. Поискаха ми нотариално пълномощно едва ли не специално за „Виваком“. Представих неточно за „Виваком”, но кандисаха.
Върнете техниката“, казаха. Върнах рутер.
„А къде е устройството за телевизора?”, пита служителката.
„Няма такова, той няма телевизор, не се е абонирал за телевизия“, обяснявам.
„Ааа, не – казват от „Виваком“, договорът е за интернет и телевизия“.
Напразно ги убеждавах, че е имал договор само за интернет, такова устройство в дома му няма, както няма и телевизор от 30 години. Най-вероятно като са подновили договора автоматично след две години, са го писали друг план с телевизия и интернет – опитвам се да им подскажа.
„Не – казват те. – Дължите едно устройство“.
А сега, де. Потърсихме, да не би да са му пробутали, без да разберем при монтажа – няма такова нещо.
„Вижте, това вече е остаряло устройство, вече не се използват такива, никому непотребно, ще ви купя едно от битака да се отчетете”, опитвам се да спася положението.
„Аааа, не – казват от „Виваком“, – устройството си има сериен номер, трябва да е същият“. Вдигнах ръце.
И се започна… Не едно, не две обаждания. Поне 20 пъти са го тормозили по телефона за няколко месеца. Той не може да разбере, след като няма телевизор, защо искат от него устройство за телевизия. Като отида у тях да го видя, казва разтревожен: „Пак се обаждаха от „Виваком“, Обаждах се няколко пъти, разговарях с различни служители и служителки, обяснявах, че човекът е над 90-годишен, да не го тормозят, не разбира какво общо има с телевизия. Не спряха.
След известно затишие започнаха да се обаждат от колекторска фирма. Пращаха писма. По едно време от „Виваком“ залепиха на вратата му нещо като изпълнителен лист – длъжник, има да дава устройство за телевизор или да плати… 140 лева. Плюс лихва. За устройство, което ново струва не повече от 5 лева и е модел отпреди 15 години.
Сменяха се мъжки и женски гласове на „бирници“ на компанията. По едно време и адвокатска кантора се намеси. Говорих с някаква компетентна служителка от кантората. Обясних пак, че човекът вече е на 91, да не го търсят. Тя категорично отсече: „Предайте му да ми се обади“. „Да, ей сега ще му предам да ви се обади“, мисля си.
Димитри Иванов вече стана на 92, тормозът не е спрял. Тия дни се получи писмо от „Виваком“ – „Последно предупреждение!, пише най-отгоре.
Чудя се, ако всичките тези усилия на мъже и жени от компанията бяха насочени към подобряване на услугите им, дали нямаше да е по-добре за тях. А те неуморно преследват човека и искат да вземат каквото изкопчат. Сега чакам да се появи съдия-изпълнител.
Това е модерният капитализъм – да те закачат за нещо, без да разбереш, и да ти казват, че имаш да даваш. И те гонят до дупка…
Автор: Иван Бакалов
vlastta.bg
